ТОПОЛИ КЪМ ЦЪРКОВНИ ВИСОТИ

Анатолий Заяц

превод: Красимир Георгиев

ТОПОЛИ КЪМ ЦЪРКОВНИ ВИСОТИ

Тополи към църковни висоти
пирамидални стволи извисяват.
Неделното безмълвие блести
в полето, пътят полски опустява.

Неосезаемите брегове
към долините разлив доближават,
с копнеж полето
капки сласт зове -
река тъга такава не познава.

Ако попитат:
„- Как живя, кажи,
какво цени, каква съдба почита?” -
ще кажа:
Само с теб, поле, дружих,
в препълнено с тъга поле се скитах.

—————————–

ЦЕРКОВНОЕ ВЕЛИЧЬЕ ТОПОЛЕЙ…

Церковное величье тополей
Пирамидальных, высящихся строго.
Воскресное безмолвие полей,
Опустошенность полевой дороги.

Они неощутимы -
Берега
Долины, побережья, пойма, чащи,
Тоска полей,
А что тоски той слаще, -
Тоски такой не ведает река.

И если спросят:
- Как ты в жизни жил,
Чем дорожил, какой вверялся доле? -
Я им скажу:
С тобой одним дружил,
Тоскою переполненное поле.