СЕГА, КОГАТО СИ ОТИВАМ

Костас Нусиас

превод от гръцки: Емилия Трифонова

СЕГА, КОГАТО СИ ОТИВАМ

Сега, когато тръгвам отново,
приличаш на канарче,
което, докато се върне стопанинът му,
ще остане без грижа,
неспокойно, непогалено и гладно.


КРИЕНИЦА

Играехме, когато бяхме деца.
Аз си затварях очите,
ти се криеше в гората,
в някой храст.
Сега, обаче, не те намирам,
скри се от мен отново.
Коя ли мъгла те прикрива,
коя ли река те отнесе?
Никъде не те виждам.


СЪНИЩА

Сънища - лъжливи снежинки
от сняг,
които никога не достигнаха до никой.
Останаха много високо,
като сиви облаци.
Бели,
любими,
неопетнени.


ДУМИ

С една усмивка само,
с един знак, с една дума,
в подходящ час на годината,
променяш светлината на
целия свят.


МИМОЗИ

Огънчета запалени са мимозите
край тротоарите.
Двама влюбени ги забелязваха само и
някои поети, които още настояват
да се наричат такива.
Подредени в редичка по тротоара,
цветята светят.
Порадвайте се на огъня на пролетта.
Ще угаснат бързо мимозите.
Като лампи. Като ноти.


САМО ЛУНАТА

Най-хубавото на Вселената
е обикалящата Земя,
пълна с движения, радост, живот.
Но само Луната я приближава
повече от другите звезди.
Като русо влюбено момче.


ЖЕНА

Някога ме заслепяваше с едно огледало.
Като слънце изгряваше пред мен
и ме омайваше.
Сега огледалото в спалнята ми
те отразява цяла,
както се
въртиш,
предизвикваш,
очароваш,
но не ме вълнуваш -
изобщо!


УЛИЦА „СВОБОДА”

Откакто живея на улица „Свобода”,
забравих всичко, което знаех досега.
Мислех да започна ново начало,
нови дни в свободната страна.
И се скитах по улицата,
където измамно се ширеше
лъжливото ежедневие.
Навсякъде откривах себе си,
подложен на клопки,
които иронично ме предизвикваха: „Започни”.
Безмозъчни се ширеха в заблуда,
предубедени, страхувайки се от по-силните.
Не различаваха доброто от злото.
Ще избягам бързо, за малко свобода,
далече от неволята и от тълпата,
в красива безкрайна природа,
където да няма лъжа и насилие.


В МОНОТОННИЯ ЖИВОТ

В монотонния живот, с недоимък,
мечтите ни бяха сладки като карамели.
На света най-спокойната столица
беше Тирана, с красивите си момичета.
Бяха големи и празни булевардите
и непредпазливо се движехме през зимата.
Хранехме надежда, пазехме я като зимно цвете.
Какво друго ни оставаше, освен да станем на парчета,
заради хубавите очи на някоя луда еврейка.
Една усмивка ми беше нужна и на мен,
като чужденец преминаващ през всичко забранено.
Приличах на боксьор със завързани юмруци.
И макар че бяхме навсякъде първи,
вятърът разпиля изгубената ни младост.
Уплашени останаха мечтите ни в шумотевицата.
Мислиш ли, че ще ги намерим
отново в Тирана, братко мой?


ЕСЕН

Птиците излитат от дърветата
и тръгват на далечни пътувания.
В знак на доброто приятелство,
дърветата им махат с клони.
Есен!
Земята е родилка
след тежките си плодове.
Готова е да се бори
с калаеното небе.
Падат листата едно по едно.
Дърветата остават голи на стража,
като борци със зимата.
Ще се борят твърдо, докрай!


АКО СИ ОТИДА РАНО

Ако си отида рано,
нищо няма да се промени в света.
Тълпата пак ще тича забързана.
Ще се бори с времето,
ще се старае да избегне
неразумното си предопределение -
нанасяне в последната си къща.
Но аз ще съм освободен от всичко това.
Ще съм си у дома отново,
на една друга улица „Свобода”.
Няма да плащам наем
и съседите ми няма да са притеснени
от звука на моето пиано.
Ако си отида рано
всички ще казват:
„Добър беше,
златен беше”.
Ще чувстват угризения със закъснение
тези, които ме нараняваха.
Други ще бързат да ме заместят
във всички празни места, които съм оставил.
Ако си отида рано,
ще намеря място, където мога да паркирам
в небесното пространство.
Ако си отида рано,
като листо от дърво ще падна, безшумно
и няма да притесня никого.
Ако си отида рано,
(когато и да си отида, пак рано ще бъде),
както обикновено ще съм отпътувал
за изнасяне на концерт.


ПЛЕВЕН

Тук всичко говори за спокойствие.
Пъстрозелена земя с изгреви и залези.
Вятърът с музикалния си лък
нежно гали клоните на дърветата.
Жив оркестър са горските птици,
а песните им са за героите,
които паднаха на Балканската земя.
Земя - пъстрозелена, с изгреви и залези,
като безкраен венец е опасала гробовете
на загиналите за свободата.
Слънцето блести над Плевен,
над гостоприемните пътища,
над красивите площади,
пълни с деца и хубави младежи.
Тук всичко говори за спокойствие.