СТИЛ

Ерберту Елдер

превод от португалски: Илияна Чалъкова

- Ако поискам, бих могъл да полудея. Знам известно количество ужасяващи истории. Видял съм много неща, разказвали са ми невъобразими случки, аз самият… Както и да е, понякога вече не успявам да подредя всичко това. И знаете ли защо? Събуждаш се в четири сутринта в празна стая, палиш цигара… Сещате ли се? Светлинката на кибритената клечка изведнъж раздига натрупалите се сенки, свляклата се на стола риза придобива необичаен обем, животът ни… разбирате ли?… животът ни, целият ни живот стои там под формата на… на пресилено изживяване… Трябва много бързо да се подреди. За щастие го има стилът. Не можете да си представите какво е ли? Да видим: стилът е изтънчено средство за прехвърляне на бъркотията и насилието от живота в когнитивното поле на една значеща единица. Успявам ли да обясня? Не? Добре, не понасяме парализиращото безредие в живота. И тогава се захващаме с него, свеждаме го до два или три проблема, които се уравновесяват. После посредством интелектуална манипулация приемаме, че тези проблеми са част от по-общия проблем на Любовта или Смъртта, да речем. Разбирате ли? Едно от онези абстрактни понятия, които служат за всичко. Изпушили сте цигарата си, нали? Спокойствието се връща. Но можете ли да си представите какво е това да ти се случва всяка нощ в продължение на седмици или месеци или години?
Веднъж отидох на лекар.
- Докторе, полудявам - казах. - Сигурно полудявам.
- Имате ли луди в семейството? - попита докторът. - Алкохолици или сифилитици?
- Да, господине. От най-безнадеждните. Луди, алкохолици, сифилитици, мистици, проститутки, хомосексуалисти. Означава ли това, че полудявам?
Докторът имаше чувство за хумор и ми предписа барбитурати.
- Не ми трябват лекарства - казах аз. - Знам злокобни истории за живота. За какво са ми барбитурати?
Истината е, че все още не бях установил стила си. Но чуйте, друже мой: знам история за един стар мъж. Знам също и история за един млад мъж. Историята за стария е по-добра, нали бил много стар, на какво можел да се надява? Но забележете, обърнете хубавичко внимание. Този толкова стар мъж никога нямало да се примири да се лиши от обичта. Обичал цветята. Насред самотата си отглеждал саксии с орхидеи.
Такъв е светът, какво да се прави? Коства усилия да се установи стил. Щеше да е добре да се разлепят плакати по улиците, да се пуснат реклами по телевизията и в кината. Потърсете стила си, ако не искате да се погубите. Изнамерих своя стил докато се занимавах с математика и слушах музика - Йохан Себастиан Бах. Слушали ли сте Бранденбургски концерт №? 5? И със сигурност знаете онова толкова просто, толкова хармонично и безусловно нещо, което представлява една система от три уравнения с три неизвестни. Първично, елементарно. Реших хиляди уравнения. После слушах Бах. Успях да се сдобия със стил. Прилагам го нощем, когато се будя в четири сутринта. Простичко е: когато се будя ужасен и виждам големите неразбираеми сенки да се надигат посред стаята, когато дребната светлинка бликва от върха на пръстите и когато цялата меланхолия на света сякаш се надига в кръвта със сподавения си глас… Започвам да изобретявам стила си. Удивително упражнение е това. Понякога използвам механизма на изпразване на думите. Знаете ли как? Хващам се за някоя основна дума. Основни думи, любопитно… Хващам се за някоя основна дума: Любов, Болест, Страх, Смърт, Метаморфоза. Изричам я тихичко двайсет пъти. Вече нищо не значи. Ето ти начин да се постигне стил. Вижте сега следната хитрина:

Децата лудеят по стихчета.
Послушайте за миг как ги пленяват
в силата на този вик, как вечността ги приласкава
докато викат ли викат.
(…)
- И не сме нищо повече от Стихотворението, в което децата
лудешки се отдалечават.

Става дума за откъс от стихотворение. Обичате ли поезия? Знаете ли какво е поезия? Страхувате ли се от поезията? Изпитвате ли демоничната наслада от поезията?
Вижте тогава. Това също е един вид стил. Поетът не умира със смъртта на стихотворението. Стилът умира.
Чувате ли как тези огромни деца викат ли викат на влизане във вечността? Забележете: ние сме Стихотворението, в което те се отдалечават. Как ли? Лудешки. Кой ли би изтърпял тези великолепни викове? А поетът твори стила.
Простете, имайте малко повече достойнство. Бъдете поне по-разсъдлив. Съвсем ясно е, че не полудявам. Аз не. Децата са тези, които лудеят, и то само защото им липсва стил.
Съзнавате ли за какво ви говорих? За живота ли? За начина да се справим с него ли? Хм, не сте глупав, но не сте и много умен. Известни са ми. Известни са ми този тип хора. Може би и аз вече съм бил такъв. Практикуват изкуството пестеливо: не стихотворението, а стихотворенията. Отглеждат се, очевидно. Може би сте прекалено навътре в притежаването на стил. Но чуйте ме, лудостта, мрачната и великолепна лудост… В крайна сметка не е ли това по-възвишено, да речем, по-подхождащо на великото тайнство на нашето човечество?
Може би Вие сте по-умен от мен.