КРЪЗ УРВИ И ТЪМНИ ПОЛЯНИ…

Владимир Попанастасов

Кръз урви и тъмни поляни,
През спили, покрити със мъх,
Ей, стигаме, бодри, засмяни,
На Черния връх.

И гледам: сред тръне и храсте
Навред теменужки цъвтят,
Цъвтят си във радост, и щастье,
И с блянове спят.

И чудно, и жално ми стана:
Те гинат ведно с пролетта
Там доле, а тука, в балкана -
И есен - цветя…

Дете, ще береш ти навеки
Цветята с най-сладкия дъх -
Не спирай в тез стръмни пътеки
Към Черния връх!…


сп. „Художник”, бр. 1, год. І, 1905