Владимир Попанастасов

Владимир Попанастасов Кръстев (псевдоним Пепо), български поет, е роден на 15.05.1883 г. в град Охрид. Вуйчо на Тома Измирлиев и Христо Смирненски. Завършва класическия отдел на мъжката гимназия в Битоля (1902), където прави първите си литературни опити, и право в Софийския университет (1908). Съдия в Карлово и Цариброд (1909-1912), заместник-прокурор в Стара Загора (1913). Сътрудничи със стихове, разкази и фейлетони на сп. „Македонски преглед”, „Художник”, „Свято дело”, „Демократически преглед” и на в. „Илинден”, „Гражданин”, един от най-активните сътрудници на вестник „Българан” (1904-1908). Автор на книгата „Легенди” (1908) - поеми с библейски и исторически сюжети, както и преводи от Мережковски, Полежаев, Сологуб и др. Убеден антимонархист. Участва в Балканските войни като запасен подпоручик, командир на трета рота от 25-ти Драгомански полк.  Тежко ранен още в първите дни на Междусъюзническата война при село Лахна, Гърция. Предлагат му да го откарат с кола до превързочния пункт, но той отказва и заповядва да натоварят ранените войници. Умира от раните си на 20.06.1913 г. За творчеството му се отозовават положително Симеон Радев и др.


Публикации:


Поезия:

КРЪЗ УРВИ И ТЪМНИ ПОЛЯНИ…/ брой 52 юни 2013

СПАСИТЕЛЯТ/ брой 54 септември 2013

ЛЕЧО/ брой 68 декември 2014

РУЖА МОМА/ брой 96 юни 2017


Проза:

БЪЛГАРАНЧО И КНЯЗЪТ/ брой 96 юни 2017