Юрий Лошчиц

Юрий Михайлович Лошчиц (Юрий Михайлович Лощиц), руски поет, прозаик, публицист, литературовед, е роден на 21.12. 1938 г. в село Валегоцулово (сега Долинско), Одеска област, Украйна, в семейството на кадровия военен, по-късно - известния съветски военен журналист, генерал-майор Михаил Фьодорович Лошчиц. Детството на бъдещия писател преминава в Украйна. През 1945 г. семейството се премества в Новосибирск (там била дислоцирана военната част на баща му), после - в Москва. Завършва филологическия факултет на МГУ „М. В. Ломоносов” (1962). В продължение на много години работи като кореспондент, литературен сътрудник, редактор в различни литературни списания и издателства. Един от видните съвременни историци и биографи. Първата му голяма научно-художествена биография, „Григорий Сковорода” излиза през 1972 г. в поредицата „ЖЗЛ”. По-късно в същата поредица се появяват книгите „Гончаров” (1977) и „Дмитрий Донски” (1980, 10 издания с общ тираж няколко милиона). През последните години работи върху биографиите на св. св. Кирил и Методий. Автор на редица статии по историография. Автор на публицистичните книги „Земя-именница” (1979), „Слушане на земята” (1988), сборниците със стихове „Столица на полята” (1990), „Повече от всичко” (2001), „Величието на забравените” (2007). Изследовател на славянската култура и преводач от сръбски: „Епически песни от Косовския цикъл”, поезия от Десанка Максимович, Зоран Костич, Джура Якшич. На руско-сръбската тема е посветена художествената дилогия, състояща се от романите „Унион” (1992) и „Половин свят” (1996). Автор на автобиографичната повест „Следвоенно кино” (1999), повестта „Червена Пасха” (2002), документалния очерк „Свидетелствам”, разкази, литературни миниатюри и публицистични очерци. Публикува в списания „Новая книга России”, „Наш современник”, „Роман-журнал XXI век” и други издания. През 1995-1997 г. е главен редактор на списание „Образ”. Главен редактор на историко-културологичния алманах „Тоболск и цял Сибир”. От 2000 г. е редактор в православния сайт „Русское воскресение”. Известен общественик. Участва в защитата на Белия Дом през октомври 1993 г., пътува с журналистически командировки в Афганистан в 80-те г. и в Сърбия по време на югославския конфликт в 90-те г. Член на СП на СССР от 1980 г. От 2003 г. е секретар на Съюза на писателите на Русия. Кавалер на ордена „Свети благоверен княз Данила Московски” (2003). Лауреат на литературните награди на сп. „Огоньок” (1982), сп. „Наш съвременник” (1999), сп. „Москва” (1999), „В. С. Пикул”, „А. С. Хомяков” (2003), „Едуард Володин”, „Боян”, „Голямата Литературна награда на Русия” (2003), наградата „Александър Невски” (2006). Женен, баща и дядо. Живее и работи в Москва. Произведенията на Лошчиц са изпълнени с православна духовност и патриотизъм. У нас през 1983 г. е преведена книгата му „Гончаров” - биография на великия руски писател Иван Гончаров.


Публикации:


Поезия:

АЗ СЪМ СИН НА ОФИЦЕР/ превод: Красимир Георгиев/ брой 77 октомври 2015

НАШТА ВЯРА ДЕТСКА Е/ превод: Красимир Георгиев/ брой 81 февруари 2016


Публицистика:

ТАМЕРЛАН: НАШЕСТВИЕ В РУСИЯ/ превод: Татяна Любенова/ брой 52 юни 2013