Цветан Спасов

Трайната и талантливата поезия всякога е правдиво художествено пресъздаване на действителността в определени исторически рамки. Бягството от живота и неговите животрептящи задачи обръща поезията на самоцелно чуруликане и нищо не може да спаси такава поезия от жестока забрава.

А за поетите и писателите, които се явяват представители на възхождащи обществени сили, съществува само един творчески път - да пресъздават с най-голяма художествена правда действителността и да сочат реалните пътища за нейното подобряване. Тоя път дава възможност за най-широки творчески постижения.

Нашето време, което търси място в творчеството на днешния писател, отбелязва в страниците на историята с кръвта на милиони млади мъже името на една незапомнена по своите размери и ужаси война.

Една война, която избухна въпреки миролюбивата воля на народите. Една война, която се явява плод на днешния обществено-икономически и политически порядък. Една война за надмощие по континентите и океаните, война за колонии и колониални населения, война за сфери на икономическо и политическо господство, за пазари, за петрол и т.н. Тая война се съпровожда от дълбоки социални конфликти, от големите социални и национални борби, с грамадно значение за изхода на основния военен конфликт и бъдещото социално и национално устройство на народите. Фактически няма страна, дето войната да не дава своите социални, стопански и политически отражения. Не прави изключение, разбира се, и нашата страна.

Нашият писател, щом той се явява изразител на действителните национални, политически и културни идеали на народа ни, е длъжен да застане с лице към войната и да съдейства всячески за благополучното разрешаване на ония задачи, които възникват и ще възникват във връзка с войната и чието разрешаване ще определи историческата участ на народа ни.
На първо място нашият писател е длъжен да разкъса фалшивата идеологическа маска, с която се прикрива жестоката истина на днешната война.

Тия, които се явяват днес носители на здравите национални и обществени идеали, единствени нямат нужда от идеологическо подправяне на историята и днешното време. Днешната война има само една истина. Тя е конкретна като всяка истина - и нея писателят трябва да разкрива смело, с всичките похвати и възможности на своя ум и своето сърце. Неблагоприятните политически и други обективни условия не могат да спрат и не са извинително обстоятелство за писателя.

Дейното участие на нашия писател в обществения живот никога не е било така наложително. Нему се пада голям дял в изграждането на необходимото единство на всички действително културни сили - за върховни усилия в името на мира и мирното културно развитие на народа ни. Нека за случая си припомним още веднъж думите на Максим Горки: “Лично аз никога не съм се чувствал само литератор. През целия си живот съм се занимавал с тая или оная област на обществената дейност”.

С лице към войната - ето достойния борчески пост на нашия писател. Въоръжен с дълбок духовно-идеен поглед, с голяма политическа култура, с будно обществено чувство и с най-дееспособен художествен метод - трябва да отдаде максимални усилия за благоприятното разрешение на всички задачи, за преодоляване на всички трудности и превратности, които се изпречват и биха се изпречили пред нашия народ по неговия път към свободно и щастливо бъдеще.

Тежко и отговорно, но достойно и велико е, че на нашия писател се пада да бъде “инженер на човешката душа” в такива съдбоносни времена. С лице към войната - осторожно, будно, героически!

Март, 1941 г.