ЕСЕН

Валериян Полишчук

превод: Найден Вълчев

Наново мисля днес за есента -
как тя е горда и спокойна,
богата с тъмен мед и светли листи.
Притихнала, към своите нозе
тя рони жълтите си дрехи
и ляга голя в бялата постеля
като отдавна чакана любима.
Ще пренощува есента и ще зачене.
А дигне ли се в пролетните дни -
пръстта с цветчета ще пробие,
ще народи дечица,
които ще се гонят, ще се смеят звънко,
ще пълнят с радост цялата земя.