Валериян Полишчук
Валериян Лвович Полишчук, украински поет, е роден на 01.10.1897 г. в село Билча, Волинска губерния (сега - Млинивски район, Ровенска област, Украйна). Завършва гимназия в Екатеринослав. През 1917 г. постъпва в инженерния институт на Петербург, после се премества в историко-филологическия факултет на Каменец-Подолския университет. Връща се в Украйна, след като напуска университета (1918). Печата от 1918 г. Първа книга: „Отколешно сказание за това как Олга запалила Коростен” (1919), следва „Последната война”. От 1921 г. живее в Харков, работи във вестниците „Селска правда” и „Вести”. Посещава в творчески командировки Франция, Германия, Чехословакия, Скандинавия. През 1925 г. учредява в Харков лявата модернистка група „Авангард”. Проявява се и като прозаик, критик и литературен теоретик. Автор на повече от 50 книги с поезия и проза: „Слънчев мед”, „Ярина Курнятовская” (роман в стихове, 1921), „Взривове на силата”, „Ленин” (1922), „Книга на въстанията” (1922), „Радио в ръжта”, „Разколът на Европа” (1925), „Пулс на епохата” (1927), „Григорий Сковорода” (1929) и мн. др. В края на 1934 г. заедно с Г. Любченко, Г. Кулиш, Г. Епик, В. Подмогилни, В. Вражливой, Евг. Плужник, В. Шчангей, Г. Майфет, О. Ковинко е обвинен в участие в Центъра за антисъветска терористична организация и арестуван. Осъден на 10 г. лишаване от свобода и изпратен на Соловки. През 1937 г. тройка на УНКВД в Ленинградска област го осъжда на смърт, разстрелян в затвора. В присъдата е отбелязано, че „оставайки на контрареволюционни позиции, продължава контрареволюционната си шпионска терористична дейност, те са създали контрареволюционна организация”.
Публикации:
Поезия:
