БЯЛО КРАЙБРЕЖИЕ МОЕ

Вангелис Зафиратис

превод от гръцки: Емилия Трифонова

1.

Бяло крайбрежие мое,
разпънат чаршаф.
Спокойно, божествено,
изгарящо на слънцето.

2.

Ти стъпваш отгоре
по камъчетата,
гола, цъфтяща.
Истинска сестра
на вълните!

3.

Бял летен чадър.
Коя портокалова мечта
те отвежда към небето,
черноока госпожо?

4.

Сладка мечта
те издига високо.
Като въздишки на морето
безкрайни, огромни.

5.

Ситен, златист пясък.
Топъл и стихиен,
обвива тялото ти.

6.

Море -
натрупана страст.
Жена,
която шепне в съня си.

7.

Душа и тяло
на жена.
Колко пъти
победих смъртта
заедно с вас.

8.

Зографисани черупки.
Светлосини
нажежени камъчета.
Потъмнява тялото ти
до цвят на мед…

9.

Червени карамфили
червилото на залеза.
Привечерна тъга,
която няма край.

10.

С първата
ласка на вятъра
потръпна морето
и тялото ти.

12.

Морето е спокойно,
безмълвно.
Безкрайна тъга
в поглед на жена.

13.

Необятно море,
нощ сладка, страстна.
Жена с черни очи,
която ме заплени.

14.

Цъфтяща пътека на Април.
Път без завръщане,
който те отвежда
при жена.

15.

Детство мое,
четирилистна детелина.
Весела луна,
блестяща.

16.

Морското ридание
и твоето.
В нощ страдална
как да ви успокоя.

17.

Нежно крайбрежие,
вековно търпение.
Чакаща душа на жена.

18.

Жарки порти на любовта.
Толкова пъти се опарих,
преминавайки ви
и пак ви търся
като скъпи диаманти.

19.

Сама чакаш зората
и любовта, които
още не са изгрели.

20.

Цяла нощ вдишвам
аромата на морето
и твоя.
Отнася ме вашата ласка.

21.

Махайки на слънцето и
хоризонта,
блузката ти се разтвори.
Показаха се два златни диаманта.

22.

Изпари се любовта.
Морето е
нажежена обич.

23.

Вълната е
нежна и бавна
като ласка.
Думи на болка
и любов.

24.

Светлина и море,
благословени
от любовта и
от крехкото ти тяло.

25.

От слънце и сладострастие
морето припадна,
а ти отново изплува
свободна на пясъка.