Войтех Кондрот

превод: Пенчо Симов

МОЯТ ЖИТЕН ОСТРОВ

В сетната кръчма
там край шосето
селото с друго
село попийва

(Житната сила -
вирнали стан и
непобедими
замъци полски)

Сноп (или купа)
вик неочакван
на равнината

Тихо рибари
с пръчките шибат
речната леност

ВАКАНЦИЯТА НА ШЕСТНАДЕСЕТГОДИШНИЯ

Хълмове от слънце с остър нож разпрани
Тишина - пустиня
Планината е на изстрел разстояние
като кит е синя

Две вълни замрели пазим в паметта си
В заливчето са солените кристали
Танкерът-комбайн събира пак запаси
в трюма полски мишки църкат заиграли

От маслата почерняхме - тъй е с всеки
който надалеч от близки се отделя
(О поезия конкретна в дни нелеки!)
Минахме екватора подир неделя