Борис Борисов

(тристишия)

***
Реките текат
към извора.
Спомени.

***
Облак трие
с бяла кърпа
зачервеното око на залеза.

***
Снегът отстъпва,
запазвайки за себе си
върховете.

***
Падащи звезди -
струйки мляко
от вимето на нощта.

***
Лъвчето от зоопарка
сънува зимен сън:
от небето пада пясък.

***
Хвърлям зрънца на гълъбите.
Те вдигат глави нагоре
и благодарят на бога.

***
В нежен спомен търся опора.
В крехка мечта намирам сили.
Още живея.

***
Звездите питат:
Защо съществуваме,
щом не ни забелязвате ?

***
На стената на канцеларията
виси Ботев,
заведен под инвентарен номер.

***
Все по-рядко си спомняш за нас,
все по-често мислим за тебе,
Българийо…

***
От конското седло
до меките фотьойли -
нима това не е история ?

***
До кръста надгробен
дръвче разлистено,
завързано за него с връвчица.

***
Няма те.
Сърцето ми е яма,
от която са изровили дръвче.

***
В мисълта си съм -
сам в килия.
Хора, мисълта ми е за вас.

***
Животът ми е чернова,
с грешки непоправени.
Внуко мой, препиши ме на чисто.

***
Мило малко врабче,
ти имаш небе.
Аз съм твой беден роднина.

***
Сега разбирам -
като малък бях това,
което исках да бъда.

***
Маската на тъжния човек,
която се усмихваше,
се състари.

***
Димът се устреми към бога,
за да му разкаже
за добрия коминочистач.

***
О, този луд стремеж
да бъдем съвършени.
Невъзможността ни прави зли.

***
Светлината на големите звезди
пречи да видим
красотата на малките.

***
Не виждам друго
в мрака.
Единствено звездите.

***
Най-хубавият спомен
е от времето далечно,
когато си мечтаех за сегашните години.

***
Бродя по небето,
гледам земята.
Не се препъвам.