ПИСМО НА БЪЛГАРКАТА ДО СВЕТА

Ваня Георгиева

ПИСМО НА БЪЛГАРКАТА ДО СВЕТА

От мен се иска
да стискам зъби.
От мен се иска
да гледам надолу,
да преглъщам
обиди оръфани
и да съм съгласна
до голо…
От мен се иска
да съм добра,
да съм нежна
и прелестна.
Кажете ми,
как да направя това?
И как да преглътна
следното:

Не мога да дам
на детето любов -
озлобена съм!
Не мога да му дам пари -
бедна съм!
Не мога да му дам вяра -
загубих я!
Не мога да му дам спокойствие -
изстрадах го!

Давам му само Родина,
но тя
не го иска…


РУСОФИЛ

Ей така си говоря - на българо-руски!
Мисля, че и той ми е матерен.
Хоро играя, а после - частушки.
Сърцето си с любов пълня!
Съзнателно!
Светло обичам руските хора,
душата руска, руските степи.
При Петър Първи се спирам -
в двора.
Мраз лази там с дъха на столетия.
Тъй през времето нося си пламъче.
То ме води през Волга и Даугава,
даже.
Българка съм,
но съзнавам,
че руски характер в себе си
нося…

На поета велик думите чувам:
„Я помню чудное мгновенье,
       передо мной явилась ты”

България - Русия -
тъй си ги редувам,
по доброта и красоти!


ОРФЕЕВАТА ПЛАНИНА

Аз идвам от Орфеевата планина.

Където силните зари
прегръщали са детските игри,
и Арда луда тича
из ждрелото!
От там си взех вълшебна лира
и после с нея стих подирих.
Потеклото -
от Тодор е - Балина,
където със дружина
въстанал е
и свидни братя дал
за българска родина!
Родът ми води той
през вековете.
Обагрили с кръвта
божуреното цвете.

Аз идвам от Орфеевата планина.

От нея
грее ме свещена светлина
и тя в сърцето ми
все още свети.