ЕКОШОК

Юлия Момчилова

Куклена пиеса

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

                ЕКОШОК-  пушек

                АКТРИСА, която разказва случката

                ДИРЕКТОРЪТ

                ЗАВОД

                ЦВЕТЕ - услужливо, деликатно същество

                КАЛИНКА - мила, пъргава, суетна, инициативна

                ПАЯЧЕ - страхливкото на компанията от буболечки, който   всъщност се оказва смел и умен

                ПЕПЕРУДА - красавица, наивна, понякога нейното мислене е по детски необичайно

                СКАКАЛЕЦ - юнак, пострадал безславно

                ПЧЕЛА - като работничка е грижовна и работлива, като войник - смела и самоотвержена

                СВЕТУЛКА - много се колебае и трудно взема решения

                ОБЛАЧЕ - суетен самохвалко

                ВЯТЪР -  за присъствието му се съди само по разлюляванията на нещата, воят на вятър и отекващ мъжки глас.

                ДЕЙСТВИЕТО СЕ ВОДИ НА ДВЕ МЕСТА:

                І.   Зелена поляна (зад Завода)

                ІІ.  Пред лицето на Завода

                Знакът *  трябва да подсеща, че става дума за химикал и актьорът може да импровизира върху сричките на наименованието му.

                ПОЛЯНА КРАЙ ГРАДА

                Влиза  Актрисата, облечена в спортно трико и тича леко (джогинг).  Без да спира, усмихва се на децата, маха им с ръка като на добри познати.

                АКТРИСАТА: (на децата) Здравейте! Искате ли да ви разкажа една случка?   Малко е страшничка…, ама не много!  Важното е, че свършва добре (започва да разказва).  Накрая на града има голяма зелена поляна.  Там често тичах за здраве.  Много обичах да наблюдавам как живеят и какво правят нейните обитатели.  Веднъж… беше ранна утрин, цветята и тревичките  вече се събуждаха, а заедно с тях се раздвижиха всички бръмбарчета и мухички, които бяха спали цяла нощ в ароматните им чашки.

                І  СЦЕНА

                Ранна утрин над зелената поляна.

                Цвете се събужда от нощния си сън, протяга листенца, прозява се.

                Пеперудка лети и танцува.

                Скакалец с весели скокове пресича сцената.

                Паяче се люлее на сребърна паяжина.

                Долита пчела, бръмчи си спокойно, грижи се за цветето - полива го с вода от малка лейка, оправя листенцата му.  Цветето е доволно.  То подарява на пчелата едно от цветчетата на  своето съцветие.  Пчелата го приема с голяма радост, целува цветето и отлита.

                Паячето маха на пеперудката, кани я на игра, подава й връвчица от паяжинката си.  Тя поема крайчето и докато отлита с него до другия край на сцената, паяжинката се разплита.  Паячето и пеперудката държат двата края на дългата връв, залюляват я … Веднага Скакалецът се включва в играта на въже и подскача пъргаво около въртящата се връв.

                Изпод листенцето на цветето се измъква сънена калинка.

                КАЛИНКАТА:  (на цветето)  Добро утро!  Моля те, дай ми капка роса, за да измия  крилцата си.

                ЦВЕТЕТО:  Заповядай!

                Малко прозрачно балонче се търкулва от Цветето върху Калинката.

                КАЛИНКАТА: (мие се)  Искам точките ми да блестят от чистота!

                Цветето започва да й помага, с четка от листо  търка гръбчето й.  Двете весело се смеят и си говорят.

                КАЛИНКАТА:  Днес ще ида на училище, за да се науча да броя!

                ЦВЕТЕТО: Чудесно!

                КАЛИНКАТА:  Защото искам да преброя точките си.

                АКТРИСАТА:  Наистина, беше много приятно на зелената поляна.  Малките й жители си живееха безгрижно и щастливо.  Но точно тогава се появи Директорът.

                Тежки стъпки, земята се тресе.  Буболечките се разбягват, но надничат любопитно от различните ъгълчета на сцената.

                Влиза Директорът, важно оглежда поляната и отсича:

                ДИРЕКТОРЪТ: Тук ще построим завод!

                ЦВЕТЕТО:  Не може!  Тази поляна е наша!

                КАЛИНКАТА:  Тука са нашите къщи!

                СКАКАЛЕЦЪТ:  Ние живеем тук!

                Директорът не им обръща никакво внимание - той е много зает с идеята и плановете си и е погълнат изцяло с мисли за реализирането им.

                ІІ  СЦЕНА

                ДИРЕКТОРЪТ: (нарежда на Актрисата, която се залавя да му помага)  Сложи това тук, а това - там!  Сега повдигни!  Повдигни …  още, още …  Давай!  Стоп!  Готово!

                Пред очите на зрителите бързо се оформя Заводът.

                ЦВЕТЕТО: (оплаква се)  Заводът настъпи листенцето ми!  Моля, отместете го малко!

                СКАКАЛЕЦЪТ: (дотичва учуден)  Къде е широкото място?  Къде ще скачам?

                КАРИНКАТА:  Но … под Завода остана училището ми!

                ДИРЕКТОРЪТ:  Не се оплаквайте!  Има достатъчно място и за вас! (въодушевено)  В Завода има машини.  Много машини!  Те изработват различни предмети, с които си служат хората.

                АКТРИСАТА:  Автобуси,                                                                         

                                                       кожуси,

                                                                 ютии,

                                                                        чинии,

                                                                             хартии,

                                                                                     саксии,                                                                                                                                                                хавлии…

                ДИРЕКТОРЪТ И АКТРИСАТА:  (заедно)  Всякакви железарии, всякакви стъкларии, всякакви заводски майстории!

                ДИРЕКТОРЪТ: (разпъргавява се)  Хайде, на работа!  (влиза в завода)

                Миг след това отвътре се чува тракане на машини.  Заводът оживява като човешко лице - прозорците му са като очи, вратата м у е като уста.  Те се движат, отварят и затварят.

                ЗАВОДЪТ:  (пее в стил рап под съпровода на ритмично машинско тракане)

                    В майката Природа

                    не растат заводи.

                КАЛИНКАТА (съгласява се)  Ами да!

 

                ЗАВОДЪТ: Прави ги Човекът,

                                       да живее леко.

                По време на инструменталния  рефрен, Заводът пуши комина си като цигара с атрактивни жестове.

                КАЛИНКАТАОлеле, колко силно трака този Завод!

                Цветето затулва главица с листенца.

                ЗАВОДЪТ: (продължава да пее)

                Те му правят вещи -

                дрехи, печки, клещи,  

                маси, самолети…

                Всякакви предмети!

               

                Докато пее, Заводът изважда цигарата от устата-вратата си и я връща на мястото й като комин.

                 От комина излиза и се проточва по небето пушек, оформен като странно същество с дълга опашка от черен тюл.

 

                ІІІ СЦЕНА.  ПОЛЯНАТА ЗАД ЗАВОДА

               

                Буболечките изскокват от прикритията си, гледат пушека и се удивяват.   Той се спуска ниско към земята, за да ги разгледа отблизо.  Така нахално се вие около тях, че те се разтревожват.

                КАЛИНКАТА:  Кой си ти?

                ПУШЕКЪТ:  (тананика си безгрижно-нехайна песничка, повтаряйки безразборно няколко срички)

                Пу-ше-ше-е-ек,

                Пу-ше-ше-шек-шок!

                Ек-ек-ек-е-шок,

                Ек-ек-ек- о-шок!

                КАЛИНКАТА:  (повтаря последните му срички) Екошок?

                ЦВЕТЕТО:  Сигурно това е името му.

                Пушекът се извива около Калинката.

                КАЛИНКАТА:  Разглеждаш точките ми?   (поласкана)  Хубави са, нали?  Аз много се гордея с тях!

                ЕКОШОК: (завихря се около нея)  Взе-мам-ам-ам-зе-мам-из- мам-взе-глам-ам-ам-ВОЛФРАМ!*

                Екошок  се отдръпва от Калинката с весел смях и се оказва, че точките й са се залепили на воала му.  После победоносно отлита нагоре.

                КАЛИНКАТА: (изумена)  Той открадна точките ми!

                Пушекът се разхожда по небето с разперени воали, върху които ясно се открояват точките.

                КАЛИНКАТА:  Хей, върни ми ги!

                Екошок се забавлява.  Няма никакво намерение да ги върне.

                ЦВЕТЕТО: (с упрек, на Екошок)  Да се краде е много лошо, не знаеш ли? 

                ПАЯЧЕТО:  (спуска се бързо по тънка нишка от паяжината си)  Да се краде е забранено!

                Веднага с голяма скорост се връща обратно в паяжината, където се чувства в безопасност.

                КАЛИНКАТА:  Само лошите крадат!

                ЦВЕТЕТО:  Моля те, върни точките на Калинката!

                На Екошок му хрумва друга игра.  Изсипва върху Цветето точките на Калинката.

                ЕКОШОК: Ето ги на те-бе-бе-бе-БЕРИЛИЙ!*

                ЦВЕТЕТО: (размахва отбранително листенца)  Аз не ги искам!  Не!  Махни ги от лицето ми!

                ЕКОШОК: (подиграва се на цветето, заливайки се от смях)  Аз-аз-аз-от - АЗОТ* - Аз-аз-аз- съм-ве-ве-сел-ве-се- лен-раз-ве-се-лен-СЕЛЕН!*

                Привлечен от разправията, дотичва Скакалецът, готов да се притече на помощ.  Изпъчва юнашки гърди срещу Екошок  и му виква заплашително:

                СКАКАЛЕЦЪТ:  Хей, ти! …

                Но не успява  да каже нещо повече, защото пушекът му духва в лицето и Скакалецът започва да киха - силно и продължително.  При всяко кихване, отскача рязко нагоре и после тупва смешно на земята.

                ЕКОШОК: (забавлява се) Ха.ха-ха-хо-хо-хо-ХРОМ!

                Оттук нататък до края на пиесата Скакалецът вместо да говори, киха.  Паячето страхливо се омотава в паяжината си, за да не го забележи Екошок.  Долита шарената пеперуда.

                ПЕПЕРУДАТА: (възмутено, към Екошок)  Какво правиш?

                ЕКОШОК:  Иг-ра-ра-ра-рад-РАДИЙ!*

                ПЕПЕРУДАТА:  Това не е никаква игра!  Съблякъл си точките на Калинката, Цветето си разболял от шарка, а Скакалецът си заразил с кихавица!

                ЕКОШОК: (смее се доволно, криви се насам-натам и бърбори)  Пу-ше-шек, пу-шек-шок.  Ек-ек-ек-Ек-о-шок!

                Екошок се завъртява около пеперудата, хваща я през кръста и завъртява в танц.

                ЕКОШОК:  Хайде да танцу-МЕТАН* - цу-ваме-тан-куц-куц-тан-куци-ЦИНК* - куцваме!

                Прозвучава темпераментен испански танц, почукват кастанети.

                Пеперудата наивно приема предложението за игра.  Разперва крила, развява къдрава пола, потрепва с тънки токчета, с крило прикрива лицето си като с шарено ветрило. В началото е весело, но после…

                Музиката ускорява темпото си, Екошок върти Пеперудата все по-бързо и по-бързо.

                ЕКОШОК:  Харес-срес-стрес-стресвам те, стрес-страст-строс-стронц-вам-те-СТРОНЦИЙ!

                В лудешкия танц, Пеперудата се върти като шарен пумпал.

                ПЕПЕРУДАТА:  Олеле!

                ЕКОШОК: (забавлява се)  О-ле! О-ло!  О-ле-ло!  Олево! ОЛОВО!*

                ПЕПЕРУДАТА: (задъхана) Спри!  Не мога повече… Уморих се!

                Той продължава да я върти.

                Пеперудата успява да се откъсне от него и залитайки пада встрани.  Всички извикват от изумление и я заобикалят.  Красивите й крила са заприличали на почерняли изпокъсани дрипи.  Тя с мъка се надига от земята.

                ЦВЕТЕТО: (на Екошок) Какво направи с красивата  Пеперуда?

                ЕКОШОК:  Иг-ра-ра-ся-ра-ра-СЯРА!*

                КАЛИНКАТА:  Играта трябва да е приятна и весела за всички, а не само за тебе!

                ПЕПЕРУДАТА:  (плаче неутешимо)  Хубавите ми крила!

                ЕКОШОК: (доволен от себе си) Доб-ри бе-ли  бе-лидоб -ри доб-ре-до-бер-БЕРИЛИЙ!*

                Привлечена от плача на Пеперудата, на помощ се втурва Пчелата-войник.  Размахва остро копие, бръмчи страховито и се опитва да прогони Екошок.

                ПЧЕЛАТА-ВОЙНИК:  Ти си лош!  Махай се!  Бръ-р-р-ъм!  Бр-р-р-ъм!

                ЕКОШОК: ( имитира подигравателно бръмченето й)  Бр-р-р-ом!  Бр-р-ом!

                Двамата се наежват един срещу друг.  Без да прекъснат нито за миг бръмченето, те приближават главите си, вторачват очи в очи.  Никой не отстъпва на другия.

                Екошок лукаво се издига нагоре.  Смелата Пчела-войник не го изпуска от очи и литва заедно с него.  Бръмчи насреща му застрашително, обаче…  Издигайки се нагоре, гласът й започва да се променя.  Става все по-тънък и писклив, докато заприлича на комарчово  жужене - бързо и треперливо.

                Промяната на гласа й забавлява Екошок и той веднага измисля нова игра.  Започва да се спуска плавно към пода.  Пчелата го следва.  Колкото по-ниско слиза, толкова по-плътен и „дебел” става гласът й, а бръмченето се забавя - тромаво и провлечено (като грамофонна плоча на бавни обороти).

                В този епизод Екошок командва всички движения на Пчелата, за да се забавлява с мутиращия й глас.  При всяко издигане и спускане той става ту нисък и дълбок, ту висок и писклив, ту бавен и разтеглен, ту забързан бърборко (като на бързи обороти).  До края на пиесата Пчелата остава с този неузнаваем, постоянно променящ се глас.

                Така разигравайки Пчелата в издигане и спускане на различна височина, Екошок развихря магьосническа смешна бръмчавица.

                Актрисата, която е наблюдавала отнякъде тази игра, излиза и без да прекъсва действието на сцената, казва:

                АКТРИСАТА: (към публиката)  Да си умреш от смях, но все пак в тази игра има нещо тъжно, нали?

                КАЛИНКАТА:  (не се стърпява и крясва на Екошок) Престани!

                ЦВЕТЕТО:  Не повреждай гласа на Пчелата, моля те!

                ПЕПЕРУДАТА:  Никой няма право да причинява зло на другите!

                АКТРИСАТА:  Да, така е! (извежда размисъла от сцената към децата в залата)  Никой няма право да върши зло на другите!  Никой няма право да причинява болка на другите, нито да ги унижава!  Ето, такива злини направи Екошок на  буболечките, затова никой не го обикна.

                КАЛИНКАТА:  Екошок, не искаме да играем с тебе!

                ЦВЕТЕТО:  Моля те, иди си!

                ПЕПЕРУДАТА:  Не слизай никога вече при нас!

                Обиден, Екошок се разлюлява, раздипля черните си воали, развява ги, обгръща всички.  Притъмнява.

                ЕКОШОК: (през това време бърбори)

                Пу-ше-шек,

                Пу-шек-шок.

                Ек- ек-ек,

                Ек-о-шок!

 

                ПАЯЧЕТО: (трепери от страх)  Колко тъмно стана!

               

                В тъмнината се появява светлинка от фенерче.  Чува се гласът на Светулката.

 

                СВЕТУЛКАТА:  (приветливо)  Добър вечер!

 

                КАЛИНКАТА:  Не  е  вечер. Сутрин е!

 

                СВЕТУЛКАТА:  А защо е толкова тъмно?

 

                ПЕПЕРУДАТА:  Екошок си играе с деня!

 

                Скакалецът не говори.  Той само киха.

                Екошок оглежда Светулката.

 

                СВЕТУЛКАТА: (на Екошок)  Ти ли правиш тъмното?  Кажи ми!

 

                ЕКОШОК:  (имитира я подигравателно)  Ка-ка-жи-ми-Кад-ми-ми-КАДМИЙ!*

                Бързо посяга да вземе фенерчето на Светулката.  Приятелите й викат:

                -  Бягай!

                - Пази се!

                - Ще ти вземе лампичката!

 

                Светулката побягва, но Екошок се проточва след нея.

 

                ЕКОШОК:  Доб-ри-бе-ли-бе-ли-ли-ЛИТИЙ!*

 

                СВЕТУЛКАТА: Не! Не си давам лампичката!

 

                Екошок превръща гонитбата на Светулката в игра на гоненица.

 

                ЕКОШОК: (бърбори непрестанно) Хубаво го-не-не-гон-гон-не-не-Арго-не-не- АРГОН!* 

               

                Той се забавлява неуморно, а Светулката се задъхва, спъва се, залита.  Приятелите й се включват в голямата гонитба, опитват се да попречат на Екошок да вземе фенерчето й.  То преминава от ръце в ръце - от Екошок в Скакалеца, в Пчелата,  в Пеперудата …пак в Екошок…в Калинката, в Пчелата… пак в Екошок… в Скакалеца… пак в Екошок…. Накрая, когато фенерчето остава в Екошок, всички се спускат да му го отнемат, но той бързо излита, издига се и кацва върху комина на Завода.  Доволен поиграва с фенерчето, но после отегчено го захвърля.  То пада…

                СВЕТУЛКАТА: (взема фенерчето си от земята) Екошок ми счупи лампичката! (плаче).

                АКТРИСАТА:  Всички бяха много огорчени!  Затова започнаха да обмислят как да се избавят от Екошок, който въобще не знаеше как се играе!

                КАЛИНКАТА:  Не може повече да го търпим!

                ПЕПЕРУДАТА:  Трябва да се отървем от него!

                ЦВЕТЕТО:  Но как?  Той сам идва при нас!

                ПЧЕЛАТА: (с нисък, дебел и разтеглен глас) И е много нахален!

                СВЕТУЛКАТА:  Толкова е лош - този Екошок!

                ПЧЕЛАТА: (пискливо) Трябва да го накараме да си остане горе в комина.

                ПЕПЕРУДАТА:  Най-добре да не се показва оттам!

                Подслушвайки какво си говорят другите, Паячето постепенно се размотава от паяжината си и слиза при тях, колкото да каже едно настоятелно:

                - Да остане там, горе, завинаги!

                Бързо се връща по нишка в паяжината си и отново се омотава в нея.

                Скакалецът участва в този разговор с утвърдително кихане.

 

                АКТРИСАТА: (разказва)  Тогава буболечките решиха да се оплачат на Завода.  В края на краищата нали пушекът беше негов?

                Малките обитатели на поляната започват да викат едно през друго:

                - Чичо Завод!…Чичо Завод!…

                ЕКОШОК: (опитва се да ги спре)  Стой-ой-ой-йод!

 

 

                ІV СЦЕНА.  ЛИЦЕТО НА ЗАВОДА.

               

                Заводът е зает с работата си.  Машините вътре в него тракат и под техния акомпанимент, Заводът пее:

                - Що му трябват на Човека

                много вещи, аз не знам!

                Ще започна да си мисля,

                че е лакомник голям!

 

                Долитат гласовете  на буболечките, приближават:

                - Чичо Завод!

                - Чичо Завод!

                Екошок се мушва в комина и само очите му стърчат навън, за да наблюдава това, което ще става.

                Буболечките наобикалят Завода, изпълнени с надежда и доверие, викат.

                ЗАВОДЪТ: (продължава да пее песните си, като се прави, че не забелязва какво става наоколо)

                Ден и нощ машини

                 работят задружно.

                Пълнят магазини

                с нужно и ненужно.

 

                Машините тракат.  За да надвият шума, мъничетата викат с все сила:

                - Чичо Заво-о-од!

                Заводът се прави на разсеян и говори сам на себе си:

                ЗАВОДЪТ: Аз когато не желая

                                               нито чувам, нито зная…

 

                Екошок излиза весело от комина и кацнал на най-високото вие гъвкавата си снага насам-натам.  С любопитство подслушва разговора на малките приятелчета.  Те са много разочаровани.

               

                КАЛИНКАТА:   Не ни чува!

                ПЧЕЛАТА: (с дебел дрезгав глас)  Или не иска да ни чуе!

                ПЕПЕРУДАТА:  Какво ще правим сега?

 

                По небето доплува бяло облаче, което си тананика весела песничка.

                ОБЛАЧЕТО: (хвали се, пее)

                                Облаче съм бяло

митичко и чисто. 

                                        Пълно съм изцяло

с капчици-мъниста!

 

                Спира и се заглежда в тъжните буболечета.

                ОБЛАЧЕТО: (любопитно) Защо сте толкова тъжни?

Те му отговарят нестройно:

                ПЧЕЛАТА: (с пискливо бърборене) Не знаем как да накараме пушека Екошок да си стои в комина!

                КАЛИНКАТА: Постоянно слиза при нас…

                ПЕПЕРУДАТА: … и ни прави злини! Виж! (показва крилата си)

                СКАКАЛЕЦЪТ:  (киха)

                ОБЛАЧЕТО:  (важно, с голямо самочувствие)  Обещавам да ви спася! За мене това е лесна работа!

                Мъничетата се обнадеждават, възклицават радостно.

                ОБЛАЧЕТО: (заповядва на Екошок)  Хайде, прибирай се в комина!

                ЕКОШОК: (противи се) Скуч-но-но-на-уч-но-не - о!- НЕОН!*

 

                Без да търпи никакви възражения, Облачето подбира Екошок към комина, опитва се да го бутне вътре, но хитрецът все се изплъзва.  Протяга се на тънка дълга струйка ту отляво, ту отдясно на Облачето.  По едно време то притиска Екошок така, че той се свива, навива и става тъмно кълбо.  След миг кълбото отскоква като гумена топка и пада върху гърба на Облачето.  Така яхнал бялото пухче, Екошок весело го язди като конче.  Подкарва го по небето с гръмко подвикване.

 

                ЕКОШОК: Дий-дий-дий- Ири-дий-ИРИДИЙ!

               

                Облачето се опитва да го отхвърли от гърба си, клатушка се, подрусва се, но нежеланият ездач здраво се е лепнал за него.

 

                ОБЛАЧЕТО: (възмутено, разгневено)  Спри веднага!  Махни се! Заповядвам ти!  Ще те науча аз тебе!..

                Въпреки заканите, язденето продължава и през това време Облачето става изпомацано, почерняло, раздърпано.

                Буболечките гледат отдолу с притеснение.

                ПЕПЕРУДАТА:  Облаче, Екошок те почерни!

                ОБЛАЧЕТО: (започва да реве)  Той ме изцапа!

                Екошок, много доволен, измисля нова игра.  Изстрелва стрела от лък към Пеперудата и я улучва.

 

                ПЕПЕРУДАТА: Ох!  Боли!

                КАЛИНКАТА:  Облаче, Екошок ти скъса кожухчето!

                ОБЛАЧЕТО: (реве) Направи ме за сра-ам!

                Екошок се прицелва и в Калинката.  Стрелата му я улучва.

                КАЛИНКАТА:  Ох! Заболя ме!

                Така качен върху гърба на плачещото Облаче, Екошок изстрелва цял рой стрели върху буболечките.

                Те се сгушват под един чадър, за да се прикрият.  Вали дъжд от стрели.

                ОБЛАЧЕТО: (реве) Всички бели облачета ще ми се смеят! (отива си)           

                Дойде с песен, отива си с плач.             

 

                ЗАВОДЪТ: (запява под акомпанимента на машините)

                Химикалите отровни

                много са виновни!

                Те си правят свой

                                           Герой -

                Екошок е той!

 

                Буболечките подновяват викането:

                - Господин Завод!

 

                ЗАВОДЪТ: (пее)

                Замърсил е той земята,

                въздуха, дори водата!

                Замърсяване световно

                с химикали най-отровни!

 

                БУБОЛЕЧКИТЕ: Господин Завод!  Господин Завод!

                ЗАВОДЪТ: Аз не съм, не съм виновен!

                                               Шефът ми е отговорен.

                БУБОЛЕЧКИТЕ: (викат с всички сили)  Господин  Заводе-е-е…

                ЗАВОДЪТ: Аз  когато не желая,

                                               нито чувам, нито зная!

                ПЕПЕРУДАТА: (разочаровано) Не ни чува!

                ПЧЕЛАТА: (с дебел провлечен глас) Или не иска да ни чуе!

                СВЕТУЛКАТА: Какво да правим сега? (хлипа)

 

                Появява се Актрисата.

 

                АКТРИСАТА: (разказва) Тогава на помощ им се притече  вятърът.

 

                Задухва силен вятър и сред фученето отеква глас:

               

                ВЯТЪРЪТ: Не се страхувайте, мъничета!  Аз, Вятър-Ветровит ще ви помогна! (към Екошок) Хайде, злосторнико, влизай в комина!

 

                Вятърът духва толкова силно, че разпарцалява Екошок на отделни воали.  Едните се вият наляво, други - надясно, нагоре.  Екошок  не устоява на силното въздушно  движение и спасявайки се, потъва в комина.

                Мъничетата  възклицават  радостно.

                Доволен, вятърът духа силно, фучи и тресе комина.  Екошок не се показва.  Бурята  стихва.  Вятърът се засмива доволно.

 

                ВЯТЪРЪТ: (на буболечките)  Готово!  Той вече няма да ви безпокои!

                Малките приятелчета се радват, прегръщат се, благодарят на Вятъра.

                БУБОЛЕЧКИТЕ: Благодарим ти! … Благодарим ти от сърце!…  Жив и здрав да си Ветре Ветровит!…

                Вятърът отлита.

                Миг след това от комина щръкват перчема и очите на хитреца Екошок. После се измъква навън, проточвайки се нагоре като дълъг тъмен стълб.  Поклаща се доволно.

                Радостните възклицания на мъничетата секват.  Те стоят смразени.

                ЕКОШОК: (подиграва им се) Ха-ха-ха-хе-хе-хе-хе-е-хе-ХЕЛИЙ!*

                ЗАВОДЪТ: Вярно е, че съм в тревога.

                                                  Аз да спра сега не мога

                                                  тоз изпуснат Екошок,

                                                  невъзпитан и жесток!

 

                Буболечките са отчаяни.

                ЗАВОДЪТ: Аз дори съвсем не зная

                                               имам ли за туй вина!?

                                                По-добре е да си трая -

                                                сякаш няма тук злина!

                                               (затваря си очите)

                КАЛИНКАТА: Щом като Облачето и Вятърът не можаха да помогнат…

                ПЧЕЛАТА: (дебело и тромаво)  Щом като Заводът не ни обръща никакво внимание…

                СВЕТУЛКАТА:  Каква надежда има за нас?

                ПЕПЕРУДАТА:  Ще загинем!

                СКАКАЛЕЦЪТкихва унило без да подскочи.

                АКТРИСАТА: (разказва) Точно в този момент, малкото паяче разбра, че страхът му въобще не му помага да се спаси.  Даже му пречи.  Освен това и приятелите му бяха изпаднали в страшна беда, а то искаше да им помогне.  Но как?  По какъв начин?… И се сети.  Тогава в настъпилата тишина прозвуча едно плахо гласче:

                - Аз мога да направя нещо!

                Мъничетата веднага се размърдват, оглеждат се учудено едно друго, защото гласчето дойде измежду тях.

                ЦВЕТЕТО:  Кой каза това?

                СВЕТУЛКАТА: Паячето ли каза това?

                КАЛИНКАТА: (още по-учудена)  Страхливото паяче ли каза това?

                Всички смаяно се обръщат към Паячето в очакване на странния му отговор.  Някои прихват и се разсмиват.

                ПАЯЧЕТО:  Мога да ОПИТАМ да направя нещо!

                ЦВЕТЕТО:  На Екошок?

                Буболечките вече не могат да удържат напиращия смях.  Смеят се.            

                ПАЯЧЕТО: Ще изплета гъста мрежа върху отвора на комина!

                Смехът бързо секва.

                КАЛИНКАТА: Смяташ да направиш капак на отвора?

                ПАЯЧЕТО:  Да!

                СВЕТУЛКАТА: (сериозно, замислено)  Нужен е мно-о-ого здрав капак!

                ПЧЕЛАТА: (досеща се)  Аз мога да запълня мрежата на Паячето с гъст пчелен клей! Той е  истинско лепило!

                ПЕПЕРУДАТА: Аз пък мога да слагам отгоре клечки и листа, та капакът да стане дебелак и здравеняк!

                СКАКАЛЕЦЪТс готовност грабва сноп от клечки.

                КАЛИНКАТА:  И аз ще слагам клечки!

                СВЕТУЛКАТА: Аз също!

                Въодушевление обхваща всички.

                ПЕПЕРУДАТА: (радва се)  Ще изплетем дебела шапка на комина!

                ПАЯЧЕТО:  Екошок няма да може да я пробие и ще си остане вътре!

                СВЕТУЛКАТА:  Дано да успеем!

                ПЧЕЛАТА: (бърза скороговорка)  Поне да опитаме!

                КАЛИНКАТА:  Хайде да действаме!

                ВСИЧКИ: Хайде!

                АКТРИСАТА: Речено-сторено!  Издебнаха, когато Екошок си дремеше вътре в комина и бързо се изкатериха до горе.  Паячето смело преглътна големия си страх и първо измайстори плътна здрава паяжина върху комина.  Пчелата попълни отворите с леплив пчелен клей.  Всички насипаха отгоре клечки и листа на дебел слой и стана солиден здрав капак. Когато Екошок се събуди и реши да излезе навън, блъсна главата си в него… толкова силно, че му излезе цицина.

                Коминът започва да се тресе страховито.

                ГЛАСЪТ НА ЕКОШОК:  (сипе ядовити възгласи, беснее)  Ще видят те-зи-це-зи-ЦЕЗИЙ!*

                Тресе се целият Завод.

                ЗАВОДЪТ:  (тревожно)

                Да призная ли вината?

                Май голяма е белята!

                Докато реди тези думи, от прозорците, вратата и всичките му краища започва да излиза дим.

                ЗАВОДЪТ:

                Пита вътрешният глас:

                Кой виновен е тогаз -

                Той - Човекът или Аз?

                Изведнъж очите му присвяткват и избухва силен гръм вътре в него.

                Ударната вълна изхвърля навън Директора, изпоцапан, изпомацан.  Той се претълкулва на земята.  След него изскоква Екошок и го омотава във воалите си.  Човекът вика.

                ДИРЕКТОРЪТ: (отблъсква Екошок)  Махни се!  Цапаш ужасно!!

                ЗАВОДЪТ: Изпомаца всички той,

                               а се мисли за Герой!

                ЕКОШОК: (на Директора)  Ще те натрий-натрия-затрий-зат-риянат-рия-НАТРИЙ!*

                АКТРИСАТА: (тюхка се)  Брей, какво стана! Що ни трябваше да строим завод?!

                Последва борба, в която буболечките помагат на Директора да върне и затвори Екошок вътре в завода.  Най-после с общи усилия успяват и тръшват вратата след него.

                Между Директора  и Завода започва караница:

 

                ЗАВОДЪТ: (на Директора) Ти изпусна в кратък срок

пакостника Екошок!

ДИРЕКТОРЪТ:  Аз ли?  Ти защо не ме предупреди, че излиза навън?

                ЗАВОДЪТ: Трябваше да го възпиташ

                                               тъй, че вън да не излита!

                ДИРЕКТОРЪТ:  Ти защо му разрешаваше?

                ЗАВОДЪТ: (оправдава се)Аз не съм, не съм виновен!

                Само ти си отговорен!

             ДИРЕКТОРЪТ: (на буболечките)  Имам план как да възпитам пакостника, който е изпоцапал всички.  Ще му приготвя хубава баня! Ще го изчистя, ще го пречистя и даже ще го изкъпя!

                Чува се как Екошок протестира вътре в завода. Буболечките се смеят развеселени.

                ДИРЕКТОРЪТ: (за довиждане) Извинявайте, милички, за всички злини, които направи Екошок!  Бъдете сигурни, че никой няма да ви безпокои повече!

                Звънва весела музика.

                Директорът се прибира в Завода.

 

V СЦЕНА.  ЗЕЛЕНАТА ПОЛЯНА ЗАД ЗАВОДА

               

                Цветето посреща с радост приятелите си, маха им с листенца за поздравление. Буболечките са оживени, шумни, весели.  Танцуват.

                В разгара на веселието, Скакалецът, който е престанал да киха, извиква:

СКАКАЛЕЦЪТ:  Спрете веселбата!

                Музиката спира.  Всички са много изненадани от проговарянето му и възклицават радостни:

                -  Той проговори!… Престана да киха!

                ПЧЕЛАТА:  (говори с нормалния си глас)  З-з- защо да спрем?          

                ПАЯЧЕТО: (кимва загадъчно и радостно, защото вече е забелязало промяната) Аха!

                СКАКАЛЕЦЪТ:  Забелязвате ли?

                КАЛИНКАТА:  Цветенце, по лицето ти няма вече точки!

                ЦВЕТЕТО: (с радост)  Защото са се върнали на крилцата ти!

                Преливаща от щастие, Калинката показва гръбчето си на всички.

                КАЛИНКАТА:  Колко точки имам? Непременно ще се науча да ги броя!

                ПЕПЕРУДКАТА:  (плесва с крила)  Вижте крилата ми!  Отново са шарени!

                СВЕТУЛКАТА: (възторжено)  Лампичката ми светна пак!

                ПЧЕЛАТА: (озадачена) Кой направи това вълшебство?

                Малките приятелчета се споглеждат - да не би някой от тях?  Никой не потвърждава.  Гледат към небето, чудят се:

                - Кой? … Кой? … Кой? …

                ПЕПЕРУДАТА: (хрумва й)  Може би радостта?!

                Всички възклицават с почуда:

                - Радостта?

                Бързо се съгласяват:

                - Да!  Сигурно е радостта!

                - Разбира се!

                - РАДОСТТА Е!

                Сцената блести и прелива от радостно настроение.

                АКТРИСАТА:  (към публиката) Така щастливо завърши тази история!  Довиждане!

 

КРАЙ