Андрей Родоски

превод от руски: Тихомир Йорданов

ПРЕДПРОЛЕТНА ФАНТАЗИЯ

Пролет чака и тази градина.
На скамейка се тя заседя.
Ученичка ли? Може би чина
още пази от нея следа.

Изпод шапчица - двете косички.
Старомодно и вехто палто.
Постоя. Хвърли кифла на птички.
Книжка извади. Защо?

Всяка страница - като в покои -
шепне стихове… Дали пък не са мои?

***
Червените, а где са белите? Не винаги
ще имат повод те за разделение.
Тъй както нафората, а така и виното
са нужни те за наше изцеление.
Бял хляб, червено виното: две части
за святото божествено причастие.

***
На лютиката и детелината другаря,
бялата върбовка избуя
върху пепел от загаснали пожари…
Стихотворецо, ти с черната боя
почерняш всичко живо,
с ропот не забърквай грехове -
израстват после по-красиви
в багрите на твои стихове.