Андрей Владимирович Родоски (Андрей Владимирович Родосский), руски поет, прозаик, преводач, публицист, критик, литературовед, е роден на 20.10.1957 г. Кандидат на филологическите науки, доцент от катедрата по романска филология на филологическия факултет на Санкт Петербургския държавен университет (СПб ГУ). Печата от 1986 г. - вестник «Смена». Публикувал е в сп. «Нева», «Северная Аврора», «Всерусскiй соборъ», «Рог Борея», «Писатель - XXI век», «Санкт-Петербургская панорама», «Литературный Кисловодск», «Санкт-Петербургский университет», «Studio», във вестниците «Санкт-Петербургские ведомости», «Православный Санкт-Петербург», «Литературный Петербург», «Морская газета», алманаси, сборници, антологии и чужди издания. Автор на осем книги: «Негасимая лампада» (2000) «Плоды любимых дум» (2002), «Глагол времен» (стихове и преводи, 2004), «Лики и лица» (2006), «Автопортрет» (2007), «На повороте наших лет» (2009), монографиите «Родосские: однородцы и однофамильцы» (2002) и «Национальные особенности португальской романтической поэзии» (2005). Член на Съюза на писателите на Русия (2000) - заместник-председател на секцията за художествен превод. Владее португалски, испански, галицийски, френски, латински и английски. Главен редактор на списание «Сфинкс», излизащо от 2005 г. Член-кореспондент на Международната академия за португалска култура (Лисабон), почетен член на Санкт Петербургското дворянско събрание. Лауреат на литературната награда «Хрустальный стих» (2000), носител на медалите «Лучшие люди России» (2004) и «90 лет ВЛКСМ» (2008). Активен преводач на португалска, английска, галицийска, бразилска литература.

Публикации:

Поезия:

ПРЕДПРОЛЕТНА ФАНТАЗИЯ/ превод от руски: Тихомир Йорданов/ брой 51 май 2013