ЙОРДАН КАПСАМУНОВ – КМЕТЪТ С ТРИ МАНДАТА, ОБНОВИЛ СТАРА ЗАГОРА

Лилия Захариева

На два пъти през 2008 и 2009 г. Христина Станева предостави на архива документи из живота и дейността на баща си, майка си и свои документи. Всички те, са интересни и разнообразни по съдържание и значимост. Голяма част са от биографичен характер, други отразяват служебната и обществената им дейност. Предоставени са и документи от творческата им дейност, богата кореспонденция и едно от най-ценните неща - семеен албум, в който е и най-малкият наследник на рода Даниел.
Йордан Христов Капсамунов е роден на 30 декември 1907 г. в с. Хан Аспарухово, Старозагорско в семейство на дребни земевладелци. След завършване на Казанлъшкото педагогическо училище за кратко време учителства и се включва в политическите борби на района. От 1933 г. е студент в Цариград, в Медицинския факултет отдел “Зъболекарство”. През 1936 г. се жени за Златка поп Ангелинова, но не прекъсва образованието си. Завършва го през 1937 г. От 1938 г. започва работа като зъболекар в родното си село. Същата година на 19 април се ражда дъщеря му Христина.
Трудовия му път след 1944 г. минава през Милицията, където за малко повече от година изпълнява длъжността Околийски началник, но основния му трудов стаж преминава в структурите на Околийския и Градския народни съвети. За кратко време е бил и заместник директор на Азотно-торовия завод край Стара Загора. В работата си той се проявява като човек на действието, добър организатор, не се огъва пред трудности и се хвърля с огън и жар, мобилизира всичките си сили, за да реализира замислените идеи. Тези черти от характера не остават незабелязани от държавното ръководство на страната и в периода 1950-1952г. той е изпратен като генерален консул за България в Цариград.
Но истинската същност на своя градивен, напредничав характер проявява в трите мандата на кметската си кариера. От 1952 до 1962 г. под негово ръководство в града ни изникват истински жалони в обществения, икономическия и културния живот на града ни, с които и до днес се гордеят неговите жители. Строи се нов водопровод и се изгражда канализационна мрежа в Стара Загора. Раззеленяват се нови градини и паркове. Построяват се лятно кино и летен театър, зоокъта в Аязмото. Обособяват се спортни игрища, площадки, изгражда се стадиона, хиподрума, бетонира се колодрума. Ремонтират се сгради на културни институции, а в сградата на бившето еврейско училище се открива Окръжната библиотека. Започват своята дейност къщата-музей “Гео Милев”, Художествената галерия, Народната астрономическа обсерватория. Открита е и нова експозиция на Историческия музей; отварят врати нови учебни заведения -V-то основно училище, Ветеринарния техникум и Института за усъвършенстване на учители. Построена е Телевизионната кула и Аерогара, Стара Загора.
Неговата организираност, упоритост, трудолюбие и всеотдайност към всичко, с което се занимава, изпъкват и в изписаните с такова старание, грижа и внимание, лекции и записки по време на посещаваните дисциплини в Медицинския факултет в Цариград. За да няма пропуски в записките той често сменя български език, с турски и стенография. Със завидно майсторство изписва схеми от часовете по анатомия.
Тези черти от характера, държавническото му мислене и стрежът към реализация на новаторските идеи прозират и в калиграфски изписаните и подредени записки в тефтерчетата от оперативки и работни съвещания в съответното Министерство, на които отново разрешава въпроси от голяма важност за града ни.
На разположение на обичаните от него старозагорци, освен лекции и работни тефтерчета дъщеря му е предала кореспонденцията му - писма, поздравителни картички и цяла колекция от визитки на високопоставени лица в обществото по онова време: посланици от СССР, ГДР, Чехословакия и Полша; Тачо Даскалов, Атанас Димитров, Иван Башев, архимандрид Горазд, академик, Йовчо Йовчев. Сред богатата кореспонденция има и писма от негови близки, родственици и приятели. От тях виждаме, че той е обикновен човек, който обича да се труди и като мнозина съграждани притежава няколко квадрата “конфу”, в които прекарва голяма част от времето си след пенсиониране. Там той с голямо желание отглежда овошки и зеленчуци.
Сред предадените документи са и собственоръчно написаните от него спомени и плахите му опити в поезията.
Получил приживе признание за активната си трудова и обществена дейност: ордени “Г. Димитров” “НРБ” и “9-ти септември” - І, ІІ и ІІІ степени, и “Почетен гражданин на Стара Загора” на 27 октомври 1991 г. той се разделя със старозагорската общественост. Старозагорци загубват своя дългогодишен, обичащ до болка града си кмет - Йордан Капсамунов.
Златка Капсамунова - неговата спътница в живота е, не само негова съпруга и майка на единствената им рожба, но и верен другар и съмишленик в революционните, прогресивни за онова време идеи.
Тя е родена на 13 май 1910 г. в Стара Загора. Отначало баща й работи като учител, а после става свещеник. Майка й също учителства дълги години в с. Михайлово. И съвсем естествено сякаш е Златка да тръгне по техния път, да учителства. В Стара Загора тя завършва Народно държавно педагогическо девическо училище, а после продължава в Пловдив където учи в Учителския институт. Началото на учителската й кариера е в училището на с. Хан Аспарухово, където среща Йордан Капсамунов. След като се оженват тя споделя неговите революционни идеали и често е принудена да работи като учителка в различни села: Горно Ботево, Маджерито, Оряховица и др..
Едва през 1947 г. след дълго обикаляне по селските училища в района, е назначена като учителка в Стара Загора. Независимо от това тя обича своята професия и идва момента когато семейството се събира. Златка Капсамунова започва работа във Втора прогимназия (сега Гимназия “Христо Ботев”), където преподава български език и история. По-късно става заместник директор на училището.
И колко е вярна мисълта, че “зад един преуспял мъж винаги стои една силна жена”. Подложена на лишения, викана нееднократно на разпити в селския участък, тази обикновена селска учителка дава много от себе си за семейството, за израстването и утвърждаването на бъдещия генерален консул и кмет на Стара Загора. Дава му обич и топлина, подкрепя го финансово и морално докато той следва в Цариград, поема цялата грижа и отговорност в отглеждането на дъщеря им, колкото и трудно да й е било. В писмото си до него от 18 април 1941 г. тя пише: “Чичо Стоян ми намерил храна… Тези дни трябва да намерим човек да изоре лозето… Вечер се затъмняваме и Инчето много се плаши от затъмненията.”
За нейната дълга, разнообразна и много успешна педагогическа дейност Златка Капсамунова е наградена с орден “Кирил и Методий” - ІІ степен. Но това не е еднствената и последната награда в живота й. “Друга още по-важна награда е уважението на учениците и колегите й, което те й засвидетелстваха след оттеглянето й от активна дейност”- пише дъщеря й Христина Станева. През 1960г. тя се пенсионира, а 19 години по-късно на 1март 1979 година от този живот си отива вярната спътница на “Капсамуна” както с нескрита признателност го наричат повечето съграждани.
В архива се съхраняват свидетелства за нейното кръщение и венчаване, свидетелства за завършено образование, членските й книжки в ОРПС, ОФ и Профсъюза на учителите. Запазени са и няколко нейни писма до съпруга й.
Дарителката на семейните документи, дъщерята на Йордан и Златка Капсамунови - Христина Станева - трето поколение учителка е известна на много старозагорци учили в Руската и Френската гимназии във времето от 1965 до 1993г. Там тя е била учителка, зам. директорка и директорка.
Христина Станева е родена на 19 април 1938 г. в Стара Загора. След завършване на Езиковата гимназия в Ловеч през 1957 г. продължава образованието си в Софийския университет, специалност “Английска филология”. Наследствената й упоритост, стремежът й към получаване на повече знания я отвеждат още по време на следването през 1960 г. на летен курс в Лондонския университет. След завършване на висше образование е назначена в Четвърто средно училище “Христо Ботев”, Стара Загора.Тя е първата учителка по английски език в града ни.
Стремежът й към повишаване на квалификацията я съпътства през целия й педагогически стаж. През 1970 г. е изпратена на 6-месечна квалификация в САЩ. Обучението се води във Вашингтон, в Тексаския университет и в училищата на гр.Евънсвил, щат Индиана. За отлични резултати и високи постижения показани там е удостоена за почетен гражданин на щат Тексас (САЩ). Христина получава и грамота от губернатора на щат Ню Мексико(САЩ) за удостояване със звание “полковник”. На два пъти е изпращана на квалификационни курсове в СССР - в Москва, през 1981 г. и в Ленинград, през 1985 г. Пенсионира се на 31 август 1993 г., но продължава да работи още няколко години в училище “Европа” , Съюза на учените и Института за усъвършенстване на учители, Стара Загора.
За най-значителен принос към образованието в Стара Загора е отличена с наградата “Анастасия Тошева” и орден “Кирил и Методий”- І степен.
За утвърждаването й като прекрасен педагог, ерудит в професията си която има качества да предизвиква в своите възпитаници едновременно доверие и близост, а така също уважение и респект, свидетелстват предадените в архива над 100бр. писма, поздравителни картички и снимки на нейни ученици реализирали се в живота като колеги-учители, инженери, лекари, учени и др.
Освен богатата й кореспонденция, грамоти и удостоверения, архива притежава и много документи от нейната служебна, обществена и творческа дейност. Тук са нейните прочуствени напътствия, пропити с много нежна грижа и майчинска обич към няколко випуска на Гимназия “Максим Горки”. Съхранено е и словото й по повод 45-годишнината от основаването на СОУ “Максим Горки”, Стара Загора.А в словото по повод промоцията на книгата “Спомени” на Йордан Капсамунов става ясно, че тя е нейн съавтор и редактор.
В семейния фонд “Капсамунови” са обработени и много други ценни документи, които любознателния старозагорец от настоящите и идните поколения ще намери във фонда с №1787. Фонд с документи на една фамилия бележити наши съграждани, известни ръководители и незабравими педагози.