КАКВО ОСТАВА…

Лилиан Вутерс

превод от френски: Елена Коматова

Какво от теб остава, Одисей?
Старинна гръцка песен, от която ний отпихме?
Одисей! Цезар или Анибал да кажа мога.
Бавно се хлъзга времето във изнемога
по релсите на подвизите им - като трамвай,
но не „Желание” а Nebel.
Nebel und Nacht или това е Quid за слава?
Студа до кости ме пронизва и отдавна
красивото ми портокалово дърво увехна…
Минава времето и вечно отминава -
                                                        още сме тук -
подобно Цезар, Одисей, царицата коя ли беше?
/Изтича всичко, казваше мъдрецът с право./
Но питам аз - какво
от теб остава, Одисей
/или - Дюпон/? Какво - от времената прежни?
Отминали сезони - меки или снежни
размиват образа, изтриват се чертите
на Одисей - /или Дюран/.
Сафо - остави ни стръкче трева, да - много малко.
А Жана - да, тя Дева беше - малко пепел…
Но да приключваме, за да не мислиш, Лилиан.
Знам. Но виждаш, дните ми текат без стон -
и скоро ще се озова във тоз кортеж
на Цезар и на Одисей, и на Дюпон -
те - надзиратели на време ланско, снежно…