КЪМ АННА

Франсис Скот Фицджералд

превод: Елена Коматова

1.

Като мека къдрица на древна луна
от вече отминала нощ,
като благоуханния бриз в средата на юни -
лек ветрец там подухва все още;
или - вечерен празник, буйно озарен,
или - тихата сладост на априлски ден,
мила Анна!

2.

Момиче на моите мечти, под блещукащите звезди
шепот долита: „Анна” - ехти ехото: „Анна”.
Обвита в романси, ти в моя полет честит -
въображение-празник на духа ми яви;
звезда от легенда падна, от приказката-следа….
Царица довечера на някой бал, мила Анна,
царица довечера на някой бал!

3.

И някога -
             звездите щом целуват розите -
ний ще се срещнем в назована „Никога” страна.
Когато виолетовата нощ цветя разтвори,
аз ще докосна твоята ръка.
О, мила Анна - някой ден, някой ден…