ПОД ЗВЕЗДИТЕ СЪМ ОТРАСНАЛ…
***
Под звездите съм отраснал
без завивка и постеля.
На колибата под цера
мама ме отгледа.
После като някой странник
тръгнах по земята мила,
да открия тайно биле
за юнашка сила,
за да продължа в безкрая,
дето духове се скитат,
за да стигна чак във Рая
и за тате да попитам…
Тайно биле не намерих
и до Рая не достигнах.
Уж пътувах за безкрая,
а край Вита все осъмвах.
Орис! - ще речете вие.
Аз си мисля, че закон е.
Всеки тръгва и пътува
за там, дето ще векува.
ДЪЛГ
Когато сторих годинка -
мама ме учеше да ходя.
Втората когато подкарах -
да говоря.
Ах, колко бях щастлив
от първата стъпчица!
Ах, колко прелестна бе
първата думичка!
Мама ми даде най-важното,
когато бях на две…
Сега тя е на осемдесет и две.
Аз я уча да ходи.
И да говори.
Тя е послушна.
С усилие прави крачките,
но не е щастлива.
Повтаря думите,
но не грейват очите й.
Аз съм горд, че й помагам,
а тя ме гледа безпомощно.
Мамо,
как да ти върна силата и паметта?
Хайде, пристъпи по-уверено
и се усмихни!
Хайде, кажи думичката “Сине”!
- Тръгнала съм си! -
отронва се от устата й.
Закъде, мале?
НЕЗАБРАВА
Такава нощ не се забравя!
Бе май. Бе вечер със луна.
Звездите - като сълзи чисти,
ветрецът - с мирис на трева.
И ние двама, вплели длани,
сред равното поле вървим.
Отдясно - ниви неорани,
отляво - Вит шуми, шуми.
Ти бе в сатенена престилка
с якичка бяла като сняг,
очите - грейнали от щастие,
а устните - от ведър смях.
Наивно млади и свенливи,
ни мъж аз, нито ти жена,
най-милите и нежни думи
никой от нас не назова.
За да ги спастрим съкровено,
като припламващи искри,
и да ни правят най-щастливи
и в най-нещастните ни дни.
Кажи ми, моя, тъй далечна,
ако си още в този свят,
ония думи неизречени
и нежни като първи цвят,
за да си ида от живота
с очистена от грях душа.
Със незабрава за онази
прекрасна вечер със луна!
***
Изкуството се ражда от лудост.
От съновидения се ражда.
И никога от равнодушие.
Боже мили, дари ме със страдание,
да усетя голямата радост!
ВДЪХНОВЕНИЕ
Цял живот съм обхванат от вдъхновение.
Цял живот тази лудост ми сервира
необяснимото -
живот и смърт се превръщат в изкуство.
То единствено прави невероятното -
мъчители и мъченици се всеопрощават;
победители и победени плачат
еднакво радостни, еднакво тъжни.
По какви закони - не знам.
Но аз се усмихвам не на сън:
значи може злото да се прероди!
Значи може доброто да победи!
***
Прегърбен над листа,
все едно с мотика копая
словото бездънно.
Хлъзгам се по снежни писти.
Сражавам се с великани.
С кралимарковски стъпки кръстосвам
равнини и балкани.
А дойда ли на себе си, виждам:
твоя портрет на стената,
до него - на децата.
И себе си - невероятно млад,
чаровно засмян.
Господи, било ли е това?
И с треперещи пръсти попипвам
побелялата си брада.
ПЕСЕН
Песен е всичко:
и люта зима,
и лятна хала.
От лоша дума
песен не става!
Песен е всичко:
и тежка мъка,
и лека слава.
От лоша дума
песен не става!
Всичко е песен:
радост и скърби,
смях и забрава.
От лоша дума
песен не става!
ИМПРЕСИЯ
През открехнатия комшулук,
през обраслия с коприва плет,
от лятната кухня на моя съсед
се прокрадна мирис на варени мамули.
Господи, рекох си, лятото си отиде!
ЖЕЛАНИЕ
Когато умра,
положете ме под асмата.
Като минат съселяните ми на поклон,
да си откъснат по зрънце
от впаления памид.
Отвържете кучето -
заедно с близките ми
и то да поплаче.
Пуснете от сайванта
двете козлета-близнета -
нека ме муцнат по студеното чело
за последен път.
Когато умра…
Но аз съм жив!
Заповядайте на гости
в бащината ми къща на село.
От терасата ще се полюбуваме
на простора край родния Вит,
ще пийнем по чашка гроздова
и ще замезим със росни домати
от градината.
Хайде, не се колебайте, тръгвайте!
И добре ми дошли!
