Албена Декова

Търкулна луната жълтата си пита
и спусна лъч в градините на Семирамида.
На историята нишката започна да разплита,
охлювите даже във черупките се свиха,
а на светлината лунна
следите им блестяха като слюда.

В ленивост е притихнала Градината
в прохладата вечерна на Пустинята.
И само ромон на вода се чува,
и звуците на музика далечна.
Робиня кръшна там танцува,
разпалва страст с ефирните воали.
И тъничка усмивка плъзва
по лицата мъжки с прелъстително желание.

Далеч от светлината на фенерите
притихнали са екзотични птици в клетките.
До тях жена, облечена във бяла роба хлипа,
оплаква двамата мъже в живота си:
онзи, животът на когото отплатен е със Градината,
и онзи, който приравнил една човешка смърт с градина.