ГОСТ НА СПИСАНИЕ “РОДНА РЕЧ”

Интервю с Илия Бешков

- Какво би трябвало да знаят младите карикатуристи?

- Карикатуристът трябва да почита другите и да се надсмива на себе си - да бъде весел с всички, а да плаче насаме…Той трябва да има дар, за да не завижда на другите. Злият не бива да се захваща с този опасен занаят, както на лошия не бива да се дава нож.

…Начинаещ карикатурист няма. Ако има дар, той ще създаде хумор и смях за хората, ако няма - сам ще стане смешен…

- Кои герои от литературата са Ви въздействали най-силно?

- Особено ме вълнуват трима терои: чистият Том Сойер, трогателният Дон Кихот и мъчителният Бай Ганю…

- Защо наричате Бай Ганю мъчителен герой?

- Не зная защо смятат “Бай Ганю” за весела книга - тя е много трагична. За съвременното напреднало съзнание на българския народ Бай Ганю действително е един мъчителен, тежък образ. Ние сме излезли от неговото време, напреднали сме доста и сега носим само срама на това време.

Разбира се, този герой е добре облечен в хумора на Алеко, но това облекло не може да скрие голотата му, защото от него не лъха ни радост, ни надежда за някакво спасение.

Наистина, Бай Ганю разбира повече от всички укора, който му бе направен от Алеко и уби Алеко. В това се състои неговото злонравие и жестокост. Няма в нашата литература друг пример на такъв двубой между автор и герой.

Ние дълго се заблуждавахме с тази книга, докато най-после проумяхме злината на Бай Ганю и се освободихме от него. Струва ми се, че така стана тази еволюция. Значи тази книга извърши своето добро дело.

Ние самите не знаем дали наистина Бай Ганю е изгонен от душата на българина или е приел други форми. Но за оправянето на един народ, виждате какви жертви се дават - автори като Алеко…


Сп. “Родна реч”, кн. 5, 1957 г.