Росен Василев

Росен Димитров Василев, български поет, е роден на 11.05.1928 г. в град Бургас. Завършва гимназия в родния си град (1946) и българска филология в СУ (1950). Работи в Националното радио и в БНТ: редактор, отговорен редактор и заместник-главен редактор в литературната редакция на Радио София (1953-1970), главен редактор на ЛИК в Българската телевизия (1970-1974), директор на програма „Орфей” в Радио София (1974-1976), главен редактор на сп. „Картинна галерия” (от 1976). Поетични книги: „Морски акварели” (1958), „Той не стана моряк. Лирическа поема за Йордан Лютибродски” (1961), „Искрен глас” (1962), „Нови стихове” (1966), „Куриерът на „Искра” пътува” (балади и поеми, 1968), „Невидими слънца” (1969), „Среднощен изгрев” (1972), „Безкраен ден” (1974), „Недовършена среща” (1977), „Лирика” (избрано, 1978), „Нощно море”, „Несъществуващо време” (посмъртно, 1996). За деца: „Първолаче” (1967), „Екипажът на лунния кораб” (стихове за юноши, 1968), „Шарена пътека” (стихове за деца, 1968), „Чиба-сан от Япония” (поеми за деца, 1977) „Слънчеви мъниста” (1981), „Септемврийско знаме” (1984), „Златни фенерчета” (1987), „Сини люлки: Избрано: Стихотворения за деца и юноши” (1988). Член на СБП. За творчеството му пишат статии и отзиви Никола Фурнаджиев, Иван Попиванов, Вътьо Раковски, Христо Фотев и др. Умира на 13.11.1994 г.


Публикации:


Поезия:

ИЗ „НЕСЪЩЕСТВУВАЩО ВРЕМЕ” (1996)/ брой 51 май 2013

ХОРА/ брой 65 септември 2014

МЪЛЧАНИЕТО ВСЕ ПАК ИМА ПРЕДЕЛИ…/ брой 79 декември 2015

МОРЕТО/ брой 113 януари 2019

ДОБРАТА ДУМА, КАЗАНА В ЗОРИ…/ брой 115 март 2019