ОТ ДАТИ ПРЕТЪПКАН КАЛЕНДАР Е ТВОЯТ…

Борис Орлов

бележка и превод: Тихомир Йорданов

ПОЕТ НА РУСКОТО СЪВРЕМИЕ

Аз съм упорит читател и почитател на руската поезия. Наложилата се сега ограниченост в това отношение ме оттласва към модерния технологичен начин на свързване. Така пред мен се откри една нова (повтаряща се) представа за руската поезия - поезия на руския дух, на руската човечност и на православната руска всепроницаемост.

В представите ми се налага образа на зовящата Матушка Русь, чийто глас сега идва от дълбоките бездни на руската провинция с гласа на жени-поетеси като Валентина Коростельова от град Железнодорожний, Любов Галицкая от неизвестното на света градче Темрюк, или Екатерина Полянская от Санкт-Петербург. Струва ми се, че днешната руска поезия звучи в истинската своя сила тъкмо в стиховете, създавани в доскорошното руско „захолустье” (затънтеност). И още нещо: тя зазвучава не толкова с гласовете на научената и школувана литературна интелигентност, а в неподправените интонации на поети-„самородки”.

Повод за тези бегли размишления ми даде стихотворната книга на поета Борис Орлов „Звездна светлина”. Поетът е тръгнал към мамещия поетичен свят от село Живетево, Брайтовски район, Ярославска област, изучавал е военни науки в морски училища и достигайки високия чин капитан първи ранг, плавайки на атомна подводница, е изплавал в още по-висок ранг в океана на руската съвременна поезия. Сега той е награждаван с медали не за военни подвизи, а с литературни награди и звания, продължавайки да живее във военно-морската крепост Кронщад. Това е и крепостта на неговата висока, руска по дух поезия, която пулсира не в оценки и квалификации и подреждане по шкафове и рафтове, а в своето живо звучене. Към тези думи ще прибавя две кратки стихотворения, преведени за готвената от мен антология на руска поезия от най-ново време.

—————————–

***
От дати претъпкан календар е твоят
афиш върху сива стена.
Съветски Съюз е незнайният воин,
загинал в студена война.

Тезгяхът предлага медалите свои
без вечни огньове и скръбен багаж.
Съветски Съюз е незнайният воин:
Той в Трептов парк е на стража.

—————————–

***
Вън славеят с песен се дави безспир,
тълпата гърми - многогласа.
Всяка възраст си има отделен кумир,
мечти или песни на маса.

Във кухнята пържи се жежкият спор
за всичкото зло на земята.
А кука ли кука кукувица простор
не за мен, за децата.


Борис Орлов. Звездный свет. Лирика. Издательство Сезам принт. Санкт-Петербург. 2012 г.