НЕ ОТМИНАВАЙТЕ…

Валентин Мелников

бележка и превод: Тихомир Йорданов

„Обичате ли руското слово? Истинското, руското. Незацапаното от наносна тиня, чистото, трепетното, пронизващото. Словото, което те кара да се смееш и да плачеш, да се тревожиш и да се вдъхновяваш. Словото, в което се чува шумоленето на тревата в ливадите и шума на прииждащата морска вълна, птичите песни, цвъртенето на щурците и нощните разговори на жабите. Словото, което е наситено с аромата на степния пелин и цъфналите пролетни градини. Изцеляващото душите и сърцата слово.”

Тези думи аз преписах от краткия предговор на поетесата Любов Галицкая. Ще продължа да цитирам: „Всичко това, в цялата му пълнота, ще намерите в стиховете на таманския поет Валентин Мелников. „Тук всичко е родно” е озаглавил той книгата си и в това заглавие е същината на стиховете му”. (Издателство „M&D-production”, Краснодар, 2008 г., тираж 500 екз.)

От тази книга аз преведох тези две стихотворение. Ще добавя още, че поетът Валентин Мелников е завършил Московския архитектурен и Московския полиграфичен институти. Работил е като журналист в различни вестници и в различни краища на неизбродимата руска страна. Живял в станица Голубицкая, Темрюкски район, Краснодарски край.

—————————–

***

Не отминавайте, недейте,
стариците добри. По нас те
на поздрава щастлив „Здравейте”
отвръщат вкупом „Здрасти”.
В очите им струи извечна
от руската народна сказка
тъга и простота сърдечна,
и доброта, и мъдрост, ласка.
Във тях са всичките надежди.
От тях като в икона свети
Русия - сякаш ни поглежда
с очи добри и много светли.


ЮНИ. ОСВЕЖАВАНЕ

                          На Любов Галицкая

Навлязъл във напрегнатата тишина,
едва-едва пробяга по тревите
задъханият вятър… ето на:
той хукна към тръстиките превити.
И във вихрушка завъртя се в миг,
дърветата заблъска… Да не литнат
жените със изплашен вик
с ръцете си прихванаха полите.
И всичко се раздвижи: прах
и облаци подгонени, и птици…
А, сякаш да държи във страх,
Свети Илия шибна колесница
и скри се зад зелената гора,
оставил освежителния мирис.
Дъга в небето весело изгря,
като огромен пъстър ирис.
Улукът още лееше вода.
Листата се оцеждаха на капки.
И котка прекоси калта,
отръсквайки кокетно лапки.