ТЪГА НА КОРАБА
превод: Елена Коматова
ТЪГА НА КОРАБА
Вятър насрещен тежката котва
вече кораба прикова.
Тъжен съм, мъката безизходна
целия ден в мене вилня.
Как отлетяха дните във радост!
Смъртта сече всичко - неканен гост.
Сянка тя хвърли в сърцето младо.
Стои ли тръстика под небе буреносно?
Боря се с бури от три години
и не съм виждал скъпи очи.
В морето нощем до зори сини,
бурьо ле лиха, спри, замълчи!
Но може отново щастлив да бъда,
мама да видя, с другари ведно.
Не страдай, сърце, в надежда пребъдвай;
ти в буйство не се убивай само!
1814
—————————–
ГРУСТЬ НА КОРАБЛЕ
Ветр нам противен, и якорь тяжелый
Ко дну морскому корабль приковал.
Грустно мне, грустно, тоскую день целый;
Знать, невеселый денек мне настал.
Скоро минуло отрадное время;
Смерть всё пресекла, наш незваный гость;
Пала на сердце кручина как бремя:
Может ли буре противиться трость?
С жизненной бурей борюсь я три года,
Три года милых не видел в глаза.
Рано с утра поднялась непогода:
Смолкни хоть к полдню, лихая гроза!
Что ж! может, счастливей буду, чем прежде,
С матерью свидясь, обнявши друзей.
Полно же, сердце, вернися к надежде;
Чур, ретивое, себя не убей.
1814
