Рафаел Муньос

превод от испански: Йонка Христова

През смълчаната равнина, с бяла, рохкава пръст, оцветена тук-там от тъмнозеленото на меските (1), вървеше под знойното лятно слънце странен керван: десет-дванадесет мъже, целите в прах, дрипави, задъхани, влачеха крака и теглеха няколко животни, коне и мулета, също потни, покрити с бял прах, изцапани с кръв, носещи страшен товар - умиращи.
Тези хора бяха бунтовници - селяни, които се бореха за собственост на земите си; бяха се били три дни в планината, където бяха намерили убежище, защитавайки се със старите си оръжия от многобройните батальони, бързите полкове и безпощадната артилерия; бяха победени и разпръснати и няколко часа по-рано, когато зората започваше да се обагря в сиво, тази група от оцелели започна своя преход през безплодната и жарка пустиня; водеше ти един едър момък, обут с високи гамаши и покрит с ленена гуайабера (2), под която се очертаваха огромни пистолети; той беше накарал онези, които можеха да се държат на краката си, да качат на гърбовете на конете и мулетата си няколко ранени, жертви на точната артилерия, която обсипа с картеч от шрапнели склоновете на планината; не биваше да ги оставят там, за да ги доубиват с щикове войниците, и ги водеха, без да знаят дори накъде, бавно, следвайки хода на уморените животни.
Водачът яздеше на кон в края на мълчаливата колона, обръщайки от време на време поглед към Синята планина, където беше ги сполетяла катастрофата.
- Давайте момчета, ако не, ще ни настигнат; през нощта вече няма да е опасно.
Пешаците си подаваха бутилка с хладна вода, навлажняваха устни и продължаваха пътя си, без да промълвят нито дума; от време на време някой от вързопите, които пътуваха върху гърбовете на животните, простенваше болезнено, правеше резки движения, като че се опитваше да се освободи от връзките, които го крепяха неподвижен, и оставяше червени петна в ронливата земя на безкрайната равнина; онези, които вървяха пешком, мълчаха, мълчаха; почти на края на кервана на гърба на едно муле имаше странен вързоп: половината от човек, напъхан в голям чувал и завързан с дебели въжета; от чувала се показваше само мръсната, рошава глава и две ръце, покрити с дрипи; останалото беше само труп, на който един снаряд беше изтръгнал краката. В разгара на битката няколко бунтовници сложиха ранения в един чувал и като стегнаха здраво връзките му, успяха да спрат страшния кръвоизлив; раненият имаше треска и бълнуваше несвързано на глас; монотонността на гласа му от време на време изкарваше от търпение пешака, който теглеше мулето
- Мълчи , глупако…
По пладне водата в бутилката свърши, хората вървяха бавно, залитайки, като че ли ходеха на сън.
- Докога ще ги мъкнем тия? - попита един глас.
- Според мен да ги бяхме оставили вече по пътя в някой храсталак - отговори друг след малко.
- Който не бърза, очиствам го… - каза водачът. И всички продължиха да вървят.
Мъжът в чувала избухна в глупав смях, другите започнаха да стенат, неспокойни, по гърбовете на животните. В далечината, откъм планината се издигна облак бял прах, водачът го забеляза, но продължи да мълчи; един от пешаците каза:
- Сега вече идат…
- Още са далече - каза водачът, - най-малко четири левги.
В началото но групата се спря един стар мъж, висок и прошарен, ранен в челото и превързан с мръсна кърпа.
- За какъв дявол - каза - влачим тези мъртъвци… да ги оставим тук и да препуснем…
- Ще ни догонят войниците - добави оня, който беше видял облака прах. Водачът не отговори; отвори гуайаберата, извади пистолета и прошареният старец остана прострян върху ронливата земя с огромна дупка между очите. Керванът продължи мълчаливо пътя си.
След обяд задуха северен вятър и започнаха да се трупат гъсти облаци, които изплуваха бързо откъм хоризонта. Облакът прах, който се вдигаше откъм Синята планина, беше изчезнал по пладне; без съмнение войниците почиваха. Керванът бунтовници достигаше до края на бялата равнина; далеч на север се различаваха няколко горички, които издигаха черния си силует на фона на посивялото облачно небе; беше брегът на реката, където свършваше пустинята; при вида на оазиса въстаниците, които вървяха пеш, се оживиха и тръгнаха по-бързо, все така теглейки животните, натоварени с умиращи; и когато слънцето залезе, групата стигна до една стара, полуразрушена църква; кирпичена църква с варосана куличка, чиято камбана беше изтръгната заедно с гредите; вътре беше останал само каменният олтар и един зелен кръст, оцелял от кладата, срещу една широка празна ниша. Подът беше покрит с остатъци от фураж и оборски тор.
Групата селяни се спря на вратата на църквата, когато облаците започнаха да отронват първите се капки; водачът слезе от коня и каза на хората си:
- Тук ще пренощуваме и на разсъмване ще тръгнем към Енеиниляс…
- Да - каза някой - че да ни изловят заспали…
- Аз не оставам - каза друг.
- Нито аз…
- Да не съм луд; лесно ли е да се измъкнеш нощем…
Всички мислеха така.
- Добре - каза момчето - да оставим ранените вътре и да вървим…
Бунтовниците започнаха да действат бързо, трескаво; свалиха ранените и ги оставиха върху тора в малката църква; скоро не остана празно място; парчето човек, сложено в чувала, още беше на мулето и бълнуваше тихичко. Момчето го вдигна във въздуха, влезе вътре и остави вързопа в дъното на нишата, зад зеления кръст.
След това годните мъже се качиха на конете и се изгубиха в нощта. Започна бурята; облаците, които се бяха натрупали на небето, изсипаха порой от дъжд; светкавиците следваха бързо една след друга, поваляйки тополите по брега на реката; една от тях падна върху варосаната кула на старата църква и събори изкривения железен кръст и няколко тухли; друга отвори процеп в изгнилия таван; дъждът не спираше и скоро налягалите в тора ранени се измокриха; много малко от тях, трима или четирма, започнаха да се оплакват; другите останаха неподвижни, с отворени очи и вцепенени, пръснати върху окървавената мърсотия.
В нишата сакатият продължаваше да бълнува…
Виждаше се с огромни крака, вървейки хоризонтално по варосаните кирпичени стени; излезе в равнината и с две крачки достигна Синята планина, където селяните още се биеха, ходеше от единия до другия край с невероятна бързина, обикаляйки огневата линия; после краката му започнаха да се свиват, свиват; вече бяха като на всички останали хора, а после станаха по-малки, по-малки, докато стигнаха до кръста му; тогава едва можеше да върви и скачаше, подпирайки се на ръцете си; след малко краката му отново растяха и тичаше, тичаше през равнината, настигна една група, която караше на коне няколко ранени, присмя се на тези, които вървяха бавно, изпотени и прашни; с четири разкрача стигна до брега на реката и започна да събаря с ритници тополите, смазвайки ги, като да бяха царевични стебла, с един удар срина кулата на една църква, с друг - някаква стена, с трети - един олтар…
Бурята все по силно вилнееше; светкавиците бяха разрушили по-голямата част от старата църква; труповете върху тора бяха покрити с изпочупени греди и глина от тухлите, държеше се само стената, където беше нишата с кръста от зелено дърво, разперил ръце в пустотата.
Раненият видя изведнъж как изчезнаха краката му и усети стъпалата си да танцуват бясно вътре в тялото, тъпчеха стомаха и сърцето му, тъпчеха дробовете му, за да не диша, притискаха езика му… Поиска да извика, но не можа, размаха ръцете си толкова силно, че едва не падна от нишата и се вкопчи в кръста; тогава краката му излязоха и се закачиха за ръцете, растяха от края на дланите и хукнаха по зелената греда, качваха се и слизаха с голяма бързина; сами, пъргави, бързи; после отново влизаха в тялото и играеха вътре с всички органи: единият се показа от гърдите и го ритна по носа, другият смазваше едното ухо, а после двата започваха да тропат по черепа, тичайки насам-натам. Накрая напуснаха тялото му и тръгнаха по следите на конете край брега на реката; стигнаха до една кирпичена къща в низината, от където бяха излезли преди четири дни, когато въстаническите редици се укрепиха в Синята планина; бяха изоставили браздата, на която бяха работили толкова години, за да се присъединят към бунтовниците, които отиваха да се бият с федералните войски; тези крака никога не бяха принадлежали на войник, а на земеделец, на човек, който никога не беше хващал карабина; отидоха до Синята планина и там останаха, разкъсани на парчета от шрапнелите, кървящи.
Бурята утихна; от старата църква бяха останали само една стена, зеленият кръст, скриващ нишата и парче от човек, прегърнало гредата.

Съмваше се, когато войнишки патрул под командата на млад капитан със синьо наметало, широк кожен патрондаш и корков шлем стигна до развалините на кирпичената църква; слязоха от конете и войниците с насочени карабини внимателно обкръжиха разрушения храм, страхувайки се от засада; но когато се убедиха, че няма опасност, решиха да разровят отломките, за да преброят труповете; капитанът даваше заповед да разседлаят конете, за да починат, когато се появиха двама войници с преметнати на гръб карабини, които носеха на ръце човека в чувала.
- Това е единственият жив, капитане.
Офицерът се изкашля, за да придаде на гласа си по-груб тон, удари камшика о жълтите си ботуши, сложи лявата си ръка на кръста и каза:
- Разстреляйте го.
Войниците потърсиха с поглед удобно място; отидоха до единствената оцеляла стена, сложиха въстаника като вързоп на пода, опрян о стената, и с още двама или трима се приготвиха за стрелба.
- Един момент - каза капитанът и като се обърна към осакатения, който го гледаше с ужасени, трескави очи, го попита: - Как се казваш?
Нещастникът едва успя да промълви:
- Габино… Габино… Дуран.
Прозвуча задружен залп; въстаникът не се помръдна; остана опрян о стената, докосвайки с ръце земята, мъртвешки бледен, притихнал, с очи втренчени в блясъка на слънцето, което изгряваше над тополите.

РАПОРТ НА КОМАНДИРА НА ЧЕЛНИЯ ПАТРУЛ до командира на 100-ия кавалерийски полк: “Имам чест да Ви доложа, че през изтеклата нощ заловихме на брега на реката група бунтовници, оцелели след битката в Синята планина, които се бяха окопали в една стара църква, веднага заповядах на моите войници да превземат позициите им, което постигнахме след половинчасова ожесточена престрелка, по време на която неприятелят даде дванадесет жертви; и заловихме жив свирепия главатар Габино Дуран, добре известен разбойник, наричан от въстаналите селяни “Майор”. След военнополевия съд, който го осъди на смърт главатарят Дуран бе екзекутиран. Поздравлявам Ви, г-н полковник, за тази въоръжена акция осъществена отчасти под Вашето достойно командуване и която допълва ужасното поражение на въстаниците в Синята планина. С уважение: Командир на челния патрул… капитан…”

РАПОРТ НА КОМАНДИРА НА 100-ИЯ КАВАЛЕРИЙСКИ ПОЛК до бригадния генерал, командир на Десния фланг: “Имам чест да Ви доложа, че снощи патрулите, които изпратих след боя в Синята планина, ми съобщиха, че група от триста въстанали селяни, бегълци от този бой, беше решила да окаже съпротива на брега на реката, където се бяха окопали следобеда. Веднага дадох заповед полкът под мое командване да се подготви за бой и призори започва престрелката, която продължи два часа, имайки предвид, че неприятелят беше прекрасно окопан, заповядах първа и втора рота от моя полк да настъпят по фланговете; това даде желаните резултати, тъй като въстаниците започнаха да напускат позициите си, обзети от истинска паника, изоставяйки оръжието и оседланите си коне, с цел да преминат реката с плуване, което причини смъртта на много от тях, отвлечени от течението. В разгара на преследването войниците от моя полк успяха да пленят водача на групата, свирепия главатар Габино Дуран, наричан от въстаналите селяни “Полковник”; веднага заповядах да се свика военнополевия съд, съставен от мен и останалите командири на полка, и след като доказахме както подобава вината на Дуран за няколко нападения на влакове и повреди на железопътни линии, той бе осъден на смърт, като присъдата беше незабавно изпълнена. Поздравявам Ви, господин генерал, с този нов триумф на Вашите войски и почтително си позволявам да предложа за повишение офицерите П… Х… и Л…, които се държаха блестящо по време на този подвиг. Командир на 100-ия кавалерийски полк, полковник…”

РАПОРТ НА БРИГАДНИЯ ГЕНЕРАЛ, КОМАНДИР НА ДЕСНИЯ ФЛАНГ, до генералисимуса, командуващ армията: “Имам чест да Ви доложа, че през целия вчерашен ден водихме упорит бой с въстаналите селяни, които не бяха напълно разгромени при Синята планина и които успяха да обединят над две хиляди души и да се укрепят на линия с дължина километър и половина по брега на реката. Веднага щом разбрах, че селяните се готвят да окажат съпротива, заповядах два батальона и два полка да нападнат фронтално неприятелските позиции, което те извършиха с изключително мъжество. Обаче позициите на аграристите (3) бяха толкова изгодни, че бях принуден да заповядам на една артилерийска батарея да ги обстрелва, за да потуши точната стрелба на въстаниците срещу нашите пехотинци и кавалеристи; нашите части извадиха от строя няколко картечници, които врагът беше измъкнал след битката в Синята планина, и с това се улесни много нашето напредване. Но когато разбрах, че врагът може да опита да се изтегли без големи загуби, преминавайки реката, за което вече имаха приготвени няколко големи сала, и че ние не бихме могли да продължим преследването на отсрещния бряг, заповядах два полка да атакуват отдясно и те успяха да заемат позиции между окопите и реката; врагът бе обзет незабавно от паника и нашите смели войски успяха за кратко време да овладеят положението. Врагът даде над двеста жертви убити и ранени. Падна в плен свирепият главатар Габино Дуран, наричан от въстаналите селяни “Генерал” и който беше водач на ядрото аграристи, които ни оказаха съпротива; взехме всичките му документи, между които фигурира назначението му за командир на въстаниците в този щат, в резултат на което незабавно заповядах да се свика военнополевия съд, по време на който се доказа, че Дуран е командвал въстаниците при грабежите на селата Енсиниляс, Пуебло, Виехо, Ла Пиедад и т. н. и т. н., освен че е пряко отговорен за много нападения на влакове и повреда на железопътни линии. Беше осъден на смърт и присъдата бе изпълнена незабавно пред всички войници от частта, които после дефилираха пред трупа. Поздравлявам Ви с този нов триумф на федералните войски и си позволявам да предложа за повишение полковниците Х… Б… и Д… подполковниците П… М… и Л… и въобще офицерите от моя щаб; без да се стремя от моя страна към друго възнаграждение, освен да продължавам да се ползвам от доверието на моя достоен командир. С почит… Бригаден генерал, командир на Десния фланг.”

РАПОРТ НА ГЕНЕРАЛИСИМУСА, КОМАНДВАЩ АРМИЯТА, до негово превъзходителство министъра на войната, за негово дознание и за да го докладва на негово превъзходителство генерал Диас, президент на републиката: “Имам чест да ви доложа, че войските под мое командване продължават да наказват селяните-аграристи, вдигнали оръжие; продължават редицата триумфи; в дните понеделник, вторник и сряда от настоящата седмица спечелихме над ордите една много по-важна победа от онази в Синята планина, тъй като успяхме да пленим върховния командуващ въстаническото движение, свирепия главатар Габино Дуран, когото наричаха “Дивизионен генерал” и след военен съд той бе разстрелян. Преминавам към подробен доклад за протичането на битката: в понеделник сутрин предните отряди ми донесоха, че неприятелят се е укрпил на другия бряг на реката и след като се бяха събрали няколко стотици селяни, които радикалните размирници подстрекаваха към бунт, броят им беше между осем и десет хиляди; използвайки условията на терена, те бяха решили да изиграят последната карта на това въстание срещу правото на собственост и срещу институциите, които в продължение на тридесет години даваха на страната свещения мир, на който днес се радваме. Разбира се, дадох си сметка, че неприятелят беше в привилегировано положение, тъй като окопите му бяха от другата страна на реката и нашите смели войници трябваше да я преплуват за да преминат към ръкопашен бой, в който нашето превъзходство над недисциплинираните селяни е неоспоримо. С бързината, която случаят изискваше заповядах да се построят два понтонни моста и големи салове, с които нашите войници няколко пъти се опитваха да преминат реката в понеделник, но съдбата облагоприятства бунтовниците, които се задържаха на своите позиции; през нощта заповядах на няколко конни патрула за потърсят брод през реката, а през това време нашите сапьорни части построиха траншейна линия, по дължина на брега, срещу окопите на неприятеля, който с около петдесет картечници, обслужвани почти изцяло от чуждестранни пирати, се защитаваше ожесточено, разбирайки неизбежността на поражението си; през цялата нощ нашата тежка артилерия, обстрелваше неприятелските позиции и на разсъмване, като видях, че конните патрули не се завръщаха, се заех да търся брод през реката заедно с няколко офицери от моя щаб и няколко часа по-късно успяхме да открием прекрасен брод, достатъчно широк; през него нашите кавалеристи успяха да преминат, незабелязани от неприятеля, на отсрещния бряг; тъй като разбирах необходимостта да се нанесе веднъж завинаги смъртен удар на селското движение, заповядах нашите драгуни да останат скрити до полунощ, час, в който ариергардът трябваше да нападне позициите на бунтовниците едновременно с пехотата, която с помощта на построените през деня салове щеше да атакува фронтално; всичко това бе извършено с математическа точност и в 12.00 ч. през нощта започна атаката от две страни, което предизвика сред неприятеля неописуема паника.
За да не Ви уморявам, ще кажа само, че на разсъмване бойното поле беше покрито с трупове на въстаници, чийто точен брой ще ви съобщя допълнително, но мога да Ви уверя, че не бяха по-малко от хиляда.
Офицерите от моя щаб, които се държаха блестящо, плениха по време на последвалото нашата едновременна атака объркване командира на въстаниците наричан “Дивизионен генерал”, Габино Дуран, който с група мъже от своя личен ескорт оказа упорита съпротива, докато накрая бе обезоръжен и задържан лично от моя адютант, капитан М…, който го отведе до главната квартира; там Дуран остана затворен, докато се съставяше бързо военен съвет, който, след като чу циничния разказ на този свиреп главатар за всички престъпления, извършени не само по време на бунта, но и много преди това, го осъди на смърт като изменник на родината, разбойник, вероломен и предумишлен убиец и подпалвач; присъдата бе незабавно изпълнена и смятам, че с ликвидирането на този кръвожаден бандит и опасен размирник можем да считаме за приключено въстаническото движение. Поздравлявам Ви с този нов триумф… Повишения… доверие… и т. н.”

ИНФОРМАЦИЯ, ПУБЛИКУВАНА ОТ “ГАСЕТА НАСИОНАЛ”, издание на столицата на републиката, за боя при Рио Ларго (заглавие в червено по цялата ширина на страницата):

ДУРАН РАЗСТРЕЛЯН!!!
Блестяща въоръжена акция при Рио Ларго
Федералните войски се увенчаха със слава в петдневен бой срещу бунтовниците.
Залавяне и екзекуция на водача на бунтовниците “Гасета Насионал” е единственият вестник, който интервюира свирепия главатар през нощта преди екзекуцията
От Медрадо Енсинас Рохас, специален пратеник

От главната квартира. Пиша тези бележки за многобройните читатели на “Гасета Насионал” мигове след като присъствах на тържествената екзекуция на един от разбойниците, които най-много окървавиха нашата земя: свирепия главатар Габино Дуран, пленен от добре дисциплинираните федерални сили след петдневен бой, за който изпращам обширна хроника. При све това, за да успокоя справедливата загриженост на многобройните читатели на нашия вестник, ще кажа, че битката при Рио Ларго, която току-що приключи ще премине в историята като най-кървавата битка от борбата за Независимост до наши дни, в която бяха проявени във висша степен стратегията и талантът на достойните командири на нашата редовна войска и героичната смелост на неукротимите войници, които защитават институциите от ордите на злодеите.
В понеделник започна битката и днес, събота, може да се смята за приключена; не борба между хора, приличаше по-скоро на гигантска игра на шах, в която свърхчовешки гений движеше с учудваща точност и решителна увереност фигурите, които участваха в тази голяма акция; бунтовниците наброяваха около двадесет хиляди души, тъй като се бяха събрали въстаници от няколко щата, с цел да нанесат смъртен удар на институциите - удар, който бе избегнат благодарение блестящите действия на нашия генералисимус; бунтовниците заемаха превъзходни позиции и вдъхновявани без съмнение от чуждестранни офицери, за чието присъствие сред въстаниците вече имахме сведение, действаха умело, предприемайки ту бързо нападение, ту енергична отбрана.
Но генералисимусът беше колосален; в продължение на пет дви без почивка даваше точни заповеди, благодарение на които ходът на битката се разви благоприятно за нашите славни войни.
Придружаваха го елегантните офицери от щаба и главният касиер на дивизията дон Еверардо Майо, внимателен кавалер и добър приятел на журналистите, придружаващи колоната.
Тук трябва да отворя малка скоба: кареспондентите от двата недостойни встника, наречени “Ла Нотисия Ноктурна” и “Ел Мадругадор Информативо”, не присъстваха на тези велики събития, тъй като бяха останали в село Ланас, отдадени на чудовищна оргия.
Защо да разказвам всички сцени на храброст и ловкост през петте дни на битката? Достатъчно е да кажем, че около две хиляди и петстотин мъртъвци на неприятеля останаха на бойното поле и че отървалите се живи въстаници хвърляха оръжията си, обзети от мрачен ужас, и бягаха да се скрият в планината, наказани завинаги за своята безумна дързост.

ЗАЛАВЯНЕТО НА ДУРАН

Малко преди края на сражението генералисимусът си даде сметка, че група от двеста души, между които без съмнение се намираха и командири, съдейки по прекрасните коне, които яздеха, се опитваше да пробие обсадата; той веднага даде заповед да се пресече пътят за отстъпление, с което натовари няколко офицери от щаба; те започнаха да преследват споменатата колона и я настигнаха. В ожесточеното сражение загинаха около петдесет бунтовници и беше пленен главнокомандващият на въстанието, свирепият главатар Габино Дуран, който бе отведен във военното комендантство.
Там генералисимусът го подложи на строг разпит, при който се доказа ужасната вина на Дуран във въстанието, което покри с кръв тази богата област на нашата страна. Не разказвам тук основните факти от живота на Дуран, защото те ще бъдат публикувани по-късно в “Гасета Насионал” като спомени на свирепия главатар, продиктувани ми лично през нощта, която предхождаше екзекуцията му.
Деран бе единодушно осъден на смърт и бе затворен, като ние получихме изключителната привилегия да останем пре него през нощта, за да чуем от собствената му уста разказа за един ужасен живот, изпълнен с най-диви и ужасни престъпления. Този разказ започва да се публикува от утре и многобройните читатели на този вестник трябва да побързат да си набавят неговите броеве.
Ако случайно двата лишени от престиж вестника, наречени “Ел Мадругадор Информативо” и “Ла Нотисия Ноктурна”, претендират също, че притежават мемоарите на свирепия главатар, лъжат безсрамно, защото нашият специален пратеник беше единственият… и така нататък и така нататък.

ИСТОРИЯТА след петдесет или сто години: “…това въстаническо движение беше организирано и ръководено от от Габино Дуран, без съмнение най-кръвожадният разбойник, съществувал някога на континента. Неговите престъпления…”

__________________

1. Американско дърво от семейството на мимозите. - Б. пр.
2. Гуайабера - селска национална дреха. - Б. пр.
3. Участници в политическо селско движение за аграрна реформа. - Б. пр.