ЛЕС
превод: Пенчо Симов
Обичам леса
затуй, че много не говори -
до края на живота си дори.
И само в нощи кървави
понякога сред клоните му чувам
разсърдените вихри,
тогава и потокът
се спуска с бяс надолу
без страх от камънака.
Подир смъртта - остават само пънове -
блещукат в него духовете на умрелите
и цял обраства с гъби -
негови сирачета.
Излъчва дъх, но трябва да приклекнеш
и да сведеш глава към ешафодните дръвници,
за да вдъхнеш мъничко поне
от съдбата на онези,
които цял живот стоят изправени.
