Васил Иванов

Едно момиче закъсня за среща. Повече от допустимото. Казусът: колко трябва да се чака в такава ситуация, е доста спорен. Може би най-точният отговор е: колкото издържат нервите на чакащия.
Момчето, което нетърпеливо потропваше на уговореното място, бе решило да даде на вечно закъсняващата си любима най-много половин час. Не повече. След като тя не се появи и след още толкова време, то изрита ядно един камък към минаващия наблизо шарен котарак и мушнало ръце в джобовете си, унило се отправи към дома си.
Майка му, като всяка грижовна майка, веднага долови, че нещо не е наред. Заразпитва го какво му е, да не е болен, изтърча за термометър и продължи да му досажда, докато момчето най-накрая й изплака терзанията си. Тя го зауспокоява, че ето на, той е толкова наивен, а днешните момичета са такива фръцли. Едно време тя никога, ама никога не е връзвала такава тенекия на баща му и т.н., като в залисията забрави да зашие скъсания джоб на панталона на мъжа си.

Когато сутринта той тръгна за работа, през дупката на въпросния джоб изпадна една монета. Тя се търкулна по посока на близката канализационна шахта, но сякаш изплашена от перспективата да се озове на такова тъмно и страшно място, колебливо се олюля и се капична на една страна - ези.
След около минута с бавни крачки оттам мина възрастен човек. Видя, че нещо блести, поспря се и радостни вълни преминаха като цунами през мършавото му тяло. Петдесет стотинки! Та това беше повече от половин кофичка кисело мляко! Той бързо протегна трепереща ръка, прешлените му изскърцаха като вратата на стар ,,Москвич” и сграбчи съкровището.

При изпълнението на това трудно упражнение шапката му падна и кубето му лъсна. Един слънчев лъч се отрази в голото му теме и заслепи водача на бързо движещото се по улицата МПС. Той за миг изгуби ориентация и автомобилът ,,изправи” близкия завой.
Скоростта бе висока, дървото - дебело и след по-малко от минута резервоарът избухна. Пожарната пристигна с вой, от маркучите изригнаха мощни струи, но резултатът бе-едно окапващо се, опушено нещо, което, ако се намираше върху платното на някой модернист, можеше и да мине за автомобил. Нещастният му собственик, който при удара изхвърча през предното стъкло, обикаляше бившето си возило, а по бузите му се стичаха сълзи и струйки кръв, потекли от няколкото ранички по лицето му.

При удара единият тас на автомобила /преден ляв/ избръмча като фризби и уцели в главата един забързан минувач, който отнесен си мърмореше някакви формули. От появилата се след пожарната кола линейка изскочиха двама души в бели престилки и го метнаха като чувал с картофи на носилката. След като бързо го вкараха вътре, хлопнаха припряно вратите и линейката с виеща сирена се понесе към болницата.
Три дни след това човекът излезе от комата, в която бе изпаднал и лекарите въздъхнаха облекчено. По чудо оцелелият пациент се възстанови бързо и се върна към изследванията в института, в който от двадесет и пет години се трудеше над някакви много важни научни разработки. Единственото последствие от произшествието за него бе, че имаше бяло петно в паметта си относно инцидента, но може би така беше и по-добре.

На наблюдателите от планетата Терца им бе дошло до гуша от местната цивилизация, която бавно, но методично се самоунищожаваше. Замърсяването на атмосферата бе в толкова напреднал стадий, че само въпрос на време беше туземците да се задушат от липса на свестен въздух. Комините на предприятията изригваха тонове отровни вещества. Автомобилите с допотопните си двигатели, които също произвеждаха неизброими количества вредни емисии допълнително утежняваха ситуацията.
Как можеше тези земляни да са толкова тъпи?! Защо не използваха неограничената и  безплатна енергия на звездата си, която наричаха Слънце. Вярно, правеха се някакви нещастни опити в тази насока, но методите им бяха погрешни и не даваха нужния резултат.

Тъй като не желаеха да афишират присъствието си, а много искаха да помогнат, терците решиха да го направят индиректно. Преди да си тръгнат, избраха един уважаван учен и по време на сън му внушиха принципа на действие, заедно със съответните формули, на едно много просто устройства за получаване на евтина слънчева енергия. След този благороден жест, доволни от себе си, те си тръгнаха, като се надяваха, че човечеството ще изплува от батака, в който само се бе натъпкало.

За съжаление изхвърчалият тас от катастрофиралия автомобил бе уцелил точно въпросния учен, като изби от главата му внезапно споходилата го идея за някаква много полезна машина.
Така че, мили момичета, много ви моля, никога не закъснявайте за срещи!