Хо Ши Мин

Хо Ши Мин, (Но Chi Minh; вероятно истинско име Нгуен Тат Тхан), виетнамски революционер, лидер на виетнамските комунисти, политик, философ, поет, е роден на 19.05.1890 г. в село Кимлиен, провинция Нгеан (сега Нготин, Централен Виетнам; тогава Виетнам е френска колония) в семейство на селски учител. Учи в Националния колеж в Хюе, после преподава френски и виетнамски език. През 1911 г. напуска Виетнам. Работи в Европа и в САЩ - матрос на кораб, хамалин, работник в кухня, помощник-фотограф. Във Франция се включва в левите сили, пише много статии за различни списания. През 1919 г. след сключването на Версайския договор, по време на Парижката мирна конференция (1919-1920) се обръща с меморандум към ръководителите на държавите-победителки да дадат свобода на народите на Индокитай (под властта на Франция по това време e не само Виетнам, но и Камбоджа и Лаос). През 1920 г. е един от учредителите на Френската комунистическа партия на конгреса в Тур. През 1921 г. участва в създаването на Междуколониалния съюз и пише множество статии за в. «Le Paria» («Пария»). През 1923 г. като делегат на ФКП пристига на конгреса на Селския Интернационал в Москва, където чете доклад по колониалния въпрос и остава в страната. От 1925 до 1927 г. е преводач в руското консулство в Кантон (сега Хуанчжоу, Китай). Тогава организира Обществото на революционната младеж на Виетнам за подготовка на младите виетнамци за революционна борба. Заедно с индийския комунист М. Н. Рой основава Лигата на потиснатите народи. През 1929 г. работи в нелегалност в Сиам (Тайланд), откъдето е извикан в Хонконг, за да примири трите съперничещи си виетнамски комунистически групировки. През 1930 г. под негово ръководство се създава Комунистическата партия на Виетнам, в същата година преименувана в Комунистическа партия на Индокитай. Представлява Източното бюро на Коминтерна на ІІІ конгрес на Комунистическата партия на Южните морета в Сингапур. По-късно е арестуван от британските власти в Хонконг, обвинен, че е агент на Коминтерна, след освобождението си се връща в СССР. През 1934-1938 г. учи в Комунистическия университет за трудещите се от Изтока и работи в Москва, през 1935 г. участва в работата на 7 конгрес на Коминтерна. През 1941 г. се връща в родината си, където под негово ръководство в годините на Втората световна война (1939-1945) се разгръща революционно движение срещу френските колонизатори и японските окупатори. През май 1941 г. в окупирания от японците Индокитай учредява Лига на борбата за независимост на Виетнам, наречена Виетмин. През 1942 г. е интерниран от гоминдановското правителство и прекарва 1,5 г. в затвора. През 1943 г. е освободен по настояване на американското Управление за стратегически служби, което разчита с негова помощ да организира антияпонско движение в Индокитай. Получава въоръжение от САЩ, но не започва борба с японците, а съсредоточава войските си в планините на Тонкин и изчаква поражението на японците, за да организира антиколониалната борба. След капитулацията на Япония Виетмин взема властта във Виетнам (Августовската революция, 1945), учредена е република, а Хо Ши Мин застава начело на независимото правителство. През август 1945 - март 1946 г. е председател на Временното правителство на ДРВ, от март 1946 г. е президент на ДРВ, през 1946-1955 г. е и министър-председател на ДРВ. През декември 1946 г. войската на Демократична република Виетнам (ДРВ) атакува френските войски в Тонкин, което става начало на Първата индокитайска война, завършила с поражението на Франция при Диен Биен Фу в май 1954 г., подписването на мирен договор в Женева и разделянето на Виетнам по 17 паралел. Северът става крепост на комунистите, Югът - на САЩ. На 2 конгрес на партията в 1951, взел решение за преименуването на компартията на Индокитай в Партия на трудещите се на Виетнам (ПТВ; от 1976 г. се нарича Комунистическа партия на Виетнам), Хо Ши Мин е избран за председател на ЦК на ПТВ и заема този пост до края на живота си. Като председател на ЦК на ПТВ, през 1956-1960 е и генерален секретар на ЦК на ПТВ. В 1955-1956 г. правителството му провежда аграрна реформа. През 1965 г. американците бомбардират Северен Виетнам и започва Виетнамската война (1965-1973). Под ръководството на ЦК на ПТВ начело с Хо Ши Мин виетнамския народ повежда борба срещу агресията на САЩ, довела до победата на виетнамските патриоти и обединяването на виетнамците в единна държава шест години по-късно - през 1976 г. Умира на 80 г. от сърдечен пристъп на 02.09.1969 г. в Ханой по време на Виетнамската война. Погребан в Ханой, в мавзолей на площад Бадин. Бившата столица на Южен Виетнам Сайгон е преименувана на Хошимин в негова чест. Символ на борбата на народите на Индокитай за независимост.


Публикации:


Публицистика:

ПИСМО ДО ХУДОЖНИЦИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С ОТКРИВАНЕТО НА ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС - 1951 ГОДИНА/ брой 51 май 2013


За Хо Ши Мин:

ХО ШИ МИН - ПОЕТЪТ/ автор: Веселин Ханчев/ брой 51 май 2013