Цветан Спасов

МАЙ

Поетите са те възпели
във безподобни стихове
и много врели-некипели
са казани по твой адрес.

Цветята, слънцето и прочее,
луната, вятъра, дъжда…
Очите на девойките порочно
под миглите сега блестят.

Останалото - то се знае:
душата и сърцето в такт
три четвърти сега играят
по някой синеок мерак…

Но други майски песнопения
долавяме и без да щем,
без капка някакво стеснение
и друга арфа песни пей.

Поетът тук е със цилиндър,
а песента с променлив темп.
Петролни извори и мини
са музите на тоз поет.

И песента е с настроение -
изтръпваш просто и мълчиш
и чакаш диво сътресение
пред твойте смаяни очи.

1939 г.

ЕСЕННИ КУПЛЕТИ

Листата падат по земята,
земята с локви се покри
и няма да намериш, брате,
мотив за някой слънчев стих.

Вървиш по улиците пусти,
прегърнал циганска мечта -
под някой покрив да те пуснат
да се предпазиш от дъжда.

А той, дъждът, вали и пере,
шуми в краката ти сега.
Носът ти окупира хремата,
и мъка - твоята душа.

Сред тая безподобна проза
едно, нали, е най-добре -
да стоплиш с вярата за пролет
изстиналото си сърце!

1939 г.

ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

Поканвам всичките поети
да пишат весели куплети
за тази мразовита зима,
богата с образи и рими.

Стоиш зад потния прозорец
в ръка с подострения молив
и гледаш: хиляди вълшебства
пред тебе безконечно бягат.

Снежинките(без тях не може)
се ронят по земята гола,
а черни врани грачат грозно,
подобно в песните на Ботев…

Там виждаш, че момиче мурго
събира съчки и кюмюрец,
и почваш стихове бунтовни
за бедността и за… разкоша.

Един пияница се клати,
след него викат там децата,
и тази весела картина
за миг те грабва и развлича.

И ти започваш да умуваш,
че пиенето - туй е чума,
която времето ни болно
поставя на разкошна почва…

И други мисли те спохождат,
догде захвърлиш своя молив,
а вън е зима мразовита,
богата с весели картини.

1940 г.

НОВА ПЕСЕН

Касоразбивачи и бандити,
крадци на дребно и на едро
и разни изнудвачи на вдовици,
здравейте, милички, здравейте!

Мазата ми е пълна с всичко,
но чакам времена по-нови,
когато ръста на цените
се дигне повече нагоре.

Тогава - друго е тогава:
продавай с двеста на стоте.
Народът, ще не ще , ще дава,
душата си на мене ще даде!

Касоразбивачи и бандити,
крадци на дребно и на едро
и разни изнудвачи на вдовици,
здравейте, всичките, здравейте!

1940 г.

ПИСЪМЦЕ

Брате мой, ще измреме от студ,
ще измреме в кипящата младост.
Тича зъл, тича леден и луд
безпощадният северен вятър.

Ний загръщаме голия врат
със яките на стари балтони,
а в очите ни гаснат и мрат
и утехи, и радости топли.

Току-виж, някой гладен и гол
се проснал и заспал безнадеждно -
и не ще нито хляб, нито сол,
ни молитва за земните грешки.

По стъклата цветята цъфтят,
за поезия птички достойни,
ученички със пълни сърца
се усмихват и гледат порочно.

Ти вървиш по широк тротоар,
ти си блед, изтънял като молив,
за живота събираш кураж
на глада от тревожния позив.

Недей, радио, лъжи без срам
през устата на спикер напудрен,
че не може светът без война,
както риба не може на сухо…

Брате мой, днес животът е скъп
като стара и тежка жълтица,
и човек, без надежда и път,
току-виж, че направил убийство.

1941 г.

ПИСМО ДО ПЛЕВЕН

Зимата и таз година
ни споходи без покана -
нито чука, нито пита,
нито пък навънка чака…

Ний я срещнахме по риза
и измръзнахме до кости.
Хранихме се със туршия
в тези безконечни пости.

Плевен чака и въздиша
във предизборни копнежи.
Всеки търси, всеки пита
де е правата пътека.

Ех, години безподобни
на усилия, на грижи
и тревоги взенародни,
как по мъжки ви обичам!

Че във многото тревоги,
че в усилията тежки,
сещам колко се възмогва
щастието ни човешко!

ПРОЗА В СТИХОВЕ

Да пишеш стихове прилични
за времето и политиката
и с малко сол хумористична
да ги посолиш - туй е нищо…

Това е занаят, от който
ти няма грош да припечелиш,
но винаги ще бъде цяла
и невредима твойта кожа.

Но лошо е да бъдеш бояджия
и в някой миг, когато си високо,
да пуснеш стълбата и после
да полетиш със страшна сила.

Ще паднеш тежко върху тротоара
и там ще станеш като пита.
Над теб ще се прекръсти стара баба
и ще се съберат дечурлига.

А после ще те дигнат на каруца,
ще махнат кървавата локва
и никой няма да се позачуди,
че нямаш, брате, застраховка.

Ще те заринат после във земята,
ще сложат дървен кръст на гроба,
над тебе няма никой да заплаче,
освен жена и…пет дечица голи.

Да пишеш стихове прилични
за времето и политиката
и с малко сол хумористична
да ги посолиш - туй е нищо…

ПИСМА ЗА ПИПИТА

1.
Ех, Пипита, ех, Пипита,
за теб няма невъзможно -
плуваш леко във коприна
и се топлиш в скъпи кожи.

Кой нареди тъй живота,
та без всякакви усилия
ти печелиш всички козове
на живота във игрите?

Ех, Пипита, ех, Пипита,
бих застрелял с удоволствие
всеки, който се опита
да смути с гнева си кипнал
твойто хубаво спокойствие…

2.
Баща ти е влюбен в парите,
ти любиш пък Шарл Боайе,
а твоята майка обича
един мустакат рентиер.

Бавачка една те възпита -
да казваш “мерси” и “пардон”,
и днес в обществото отлично
разкарваш ти своя булдог.

Здравейте, здравейте, Пипита!
Животът е бурно море
и в ладия, вечно закрита,
ще минеш със празно сърце.

3.
Че земята се тресе -
не усещаш ти, Пипита.
Ти спортуваш без насита
върху плъзгавия лед.

Вечер с мамичка безкрай
ходите по соарета.
Тайните си вий пазете,
че “папа” ще ги узнай.

Позволете без поклон
да ви кажа таз учтивост:
- Не мирише ли на тиня
вашият прекрасен дом?

ПИСМА ДО ПОЕТИ

1.
Какво от туй, поете,
че в твоята поема
ти дрипавата Жени
набързо си оженил
със поп и със кандило
за някакъв изпечен,
случаен господин?
Нали оная вечер
тя падна на земята,
изморена и бледа,
убита от труда?
Какво от туй, поете,
че в твоята поема
е всичко, както трябва -
игриво и забавно?
Нали навън от тебе
и твоя свят миражен
по-грубичка поема
животът ни разказва?

2.
Поете, стихове пиши,
достойни, горди и бунтовни.
Във тях животът да кипи
със своя динамичен полет.
Пиши горещи стихове,
раздрусвай спящите сърца,
но никога след туй недей
да тъпчеш гордостта, честта
за трийсет сребърника ти;
то иначе - недей пиши!

3.
Разправят ми, че моят стих
е много груб и прозаичен.
Признавам искрено, че ти
естет си много симпатичен.

От рими хубаво разбираш
и ритъма си овладял.
Макар и късно, често сричаш
отреченото: л’ар пур л’ар.

Но как бе, братко, да напиша
куплети като за естет,
когато въздухът мирише
на дим отровен и проклет?

И щом започна, да речеме,
куплет по твоя тънък вкус,
едно натрапчиво внушение
ми шъпне думата “барут”.

И оди исках да напиша
на правото и на честта,
но тез понятия изтрити
красяха стария морал.

Днес правото се вика “сила”,
честта наричат пък “пари” -
а с тия думи прозаични
не става поетичен стих.

Стихът ми, брат, е прозаичен,
но де е моята вина:
животът е така циничен,
а ти си сляп и оглушал!

4.
Поете, забрави
душевните си болки.
Стихът ти да гърми
като жестока бомба.
Че твоите сълзи
лула тютюн не струват -
Европа е сменила
днес пудрата с барута.

1941 г.

ЖЕНИ, ИДЕТЕ ВЪВ АМЕРИКА

           “Америка - раят на жените”.
                              Един вестник

Жени, идете във Америка.
Там всяко женско същество
живее, знайте, безупречно,
под много ласки и любов.

Идете в нюйоркските квартали,
в еврейския квартал Ист Сайд -
жените там пък се продават
на всеки благовиден франт.

Идете в мирните плантации -
там чернокожата жена
превива гръб и бере чая
на своя мазен господар.

Жени, идете във Америка.
Забавен е животът там:
жените все танцуват “Ерика”.
Напред, жени, напред натам!

ПРЕСИТА

                           На един поет

Омръзнаха ни вашите дискусии
и вашият технически прогрес.
Живота ни изсушихте с наука,
направихте поетите за смях.

Не можем да мечтаем романтично,
създаваме бездарни стихове,
защото ни обърнахте в машини,
които нямат истинско сърце.

Отиваме на среща със трамвая
и качваме се горе с асансьор,
а някога се любеха в тревата
под лунното естествено око.

Главите си красиме със фризури,
поставяме изкуствени зъби,
мечтите ни задимихте със пушек,
душите ни оплискахте с бензин.

За всичко туй аз силно протестирам
и искам всички учени в света
и всичките строители, техници
да бъдат хвърлени във някоя река!

1941 г.

ЗИМНА ЛИРИКА

Вървиш безжизнен и скован
по улица, със лед покрита -
една лирическа душа,
която във студа умира.

От студ московски ще умреш,
душа, облечена във риза,
нахранена със кисел хляб
и хиляди мечти лирични.

Животът като келнер стар
сервира, брате мой, различно -
на всекиго според това,
дали ще заплати прилично.

Ти пишеш нежни стихове,
в които се топят снежинки.
Животът за снежинки не чете,
а иска борческа плесница.

От студ московски ще умреш,
душа измръзнала, лирична,
нахранена с надежда-две
и хиляди мечти излишни.

ГРУБИ СТРОФИ

Разхождам се самотен край витрините,
облян от веселите светлини,
и двете ненаситени очи
разглеждат с гладна стръв Непостижимото.

Госпожици със коркови обувки
и с ярко боядисани уста
развеждат безработни господа
и белите си породисти кучета.

По родно радио за нашия работник
говорят с нежност и със бодър дух.
На тротоара безконтролно плю
един прегърбен, блед туберкулозен.

Гавроши се сражават ожесточено
и псуват със прегракнал глас.
Не знаят, че във пролетен захлас
край тях минават може би естетите.

Разхождам се самотен край витрините,
облян от веселата светлина,
и гледам да не стъпча някой крак
или пък някое дете, например…

1942 г.