ВЕЧЕР
ВЕЧЕР
Полека слънцето потъва
Сред тънки ясписни вълни,
Раздиплен полумрак обгъва
Далечни сини планини.
Поля безкрайни притъмняват,
Вковани в странна пустота,
Ресници звездни затрептяват
В дъха на тайнствени уста.
В РОДНИЯ ЛЕС
Заспива тихо есенния лес, наклоня
Посърналите си безлистни върхове, -
Те сякаш през почуди шепнат си: защо ни
Отново пак надежда майска не зове? -
В безстрастна дрямка тънат черни небосклони,
Тъмнеят стръмните скалисти брегове,
Тъмнеят, сведени над черна пропаст, клони.
Дочули шум от идващите ледове. -
Потръпват потъмнели сетните листа,
И бавно слитат, старий лес на съне плаче:
Изгубена русалка в сетня красота
Минува плахо там, с наведени клепачи.
До слаба гръд държи намерено сираче,
От свойто майско утро първата мечта.
ОСВОБОДЕНИЯ РОБ
Поглеждам смутено назад,
Назад към редицата черна, -
Полъхва из спомени хлад
И образ забравен се мерна.
Там сявга сред вражески стан
Събуждах се нощем, в умрази.
Пред портите роб окован
Съкровища чужди да пази.
НОЩНИ СЕНКИ
Ний денем се крием
В задморски предели
И пазим ревниво
Среднощния ключ,
Заспи ли земята
И запад замре ли -
Гасим ний в простора
Последния луч.
Летим безподслонни
Над домове клети.
Над мъртви чертози,
Над пуста страна,
Над храма безкраен.
Де спят вековете,
Покрити от свойте
Безброй знамена.
Далеко припламват
И гаснат огнйове,
Вълшебна заблуда
По гибелна шир, -
Ний, нощните сенки,
Печално сурови,
Летим да отключим
Среднощния мир.
Летим ний към гроба
На черния лебед,
Възпял на звездите
Загадъчний ход,
В гърдите си носим
Проклетия жребий,
Безумната жажда
За вечен живот.
ЯПОНСКА МЕЛОДИЯ
Пониса се усмивката ни тиха
Над цвете със коронка от корал;
На наший сън прозирния вуал
Орляк съновидения отвиха.
Из хладна гръд тих пламък затреперва,
Последен лъх на догоряла жал,
Страданието, облак възгорял,
Безбройни пипала над нас разперва.
Предсещаме, че всичко ще прозреме,
И в страх затваряме очи, с тъга;
Дремливо сипе се над нас снега,
И в зимна нощ ний млъкнем черно бреме.
Но хищно нека грабим без насита
Из пепелта, до сетня искра жар ; -
Скръбта да пие смъртний свой нектар
От страшний поглед на душа опита!
МАГЕСНИК
Далеко в здрача синкав потъват бели сгради,
Аз чужд съм там на всичко, на всеки храм и дом,
Забравил съм злините, не помня и наслади,
А мило ми е всичко, и сетния атом. -
Но неми са нещата, и нищо не обади
За втория си смисъл, за тайний лик, и щом
Разискрях глед, аз виждах заключени огради,
А твърд не разрушиха ни псалми, нито лом.
И притворих аз всичко, всесилния магесник,
Среднощно отражене на звезден ход предвестник,
Миражи светли будя в пустинните сърдца,
Но често в свежа утрин над гроб далечен спирам,
Най-бедния от всички, с набожна скръб събирам
От мойте първи рози случайни листица.
КЪМ МАЙКА СИ
Не търся в мойте песни
Лъжовната утеха,
Ни сляпото упорство
На паднал властелин,
А черната победа
Над сили що проклеха,
О, майко, черноземна
Най-верния ти син.
През моето детинство
Каква ли орисия
От тебе скритом нощем
Ми люлката люля,
Душата ми кристална
Със повой чер пови я
И с кобен знак жигоса
Невинните крила?
Та чужд съм аз на всичко,
И черна скръб ме трови
Кога на юг далеко
Луната засияй,
Бълнуваш аз съзирам
Вечерните огнйове,
Лесът и равнините
На моя роден край.
И горестно се питам,
Не съм ли аз избраний
Сред мойто слабо племе.
Понесло огнен кръст,
Скръбта му да разкрия,
Нанесените рани -
В гърди му да изтръгна
Вика за грозна мъст ?
КРЪСТОНОСЦИ
О, братя, свивайте платната,
Дигнете моя черен флаг -
Земя вълшебно непозната
Извишва светлия си бряг.
Как странно ни сърдцето бие.
През сълзи погледа гори,
Над нас орел се царствен вие
И сипе утренни зари!
Да паднем, братя, на колени,
Дими се бащиний покров,
Макар и погледи студени
Да срещне нашата любов!
О, майко, твоя поглед морен
Прощава всеки сторен грях
Към Бога - горд, но син покорен
Към теб, родино, сявга бях. -
Потайни краища, морета
Кръстосах аз, на длъж - на шир.
Мечти огледвах във небето,
Сърдцето - в зачарован вир.
И щом заспеше морна памят
През сънища политах аз,
Към знаци, нивга що не мамят,
Към тайната на смъртний час.
През грешна плът и през душата
Проправях път към светъл дух,
Очите тънеха в позлата
И в стройни песни жаден слух.
Заплака твоя лик страдален,
Изрязан в моя меден щит,
Кога на кораба запален
Летях към гибелен гранит.
Днес мрачни и дълбоки буни
Слова стоманени коват,
Докъсват лири седмострунни
И клетва огнена мълвят.
Молитвата ти недочута
Възнасям аз към гневен Бог,
Плача на твойта рана люта,
И твоя дял неземно строг.
О, майко, идем ний - най-верни,
Прокудените синове,
И тук, под ризниците черни,
Сърдце синовно те зове!
И нека наште сълзи, братя.
Да багрят бащината пръст.
Да свържем с нея клетва свята
Ний, рицари на черний кръст!
ТАЙНАТА НА СТРУМА
Бърза бързоструйна Струма,
Тайна в хладна гръд таи,
Бърза, дума не продума,
Само позлатена шума
Влачат бързите струи.
Бърза през скали, разтроги,
Бързо глъхне тъжен ек,
Върхове тъмнеят строги.
Сенки, вили леконоги,
Бродят из надвесен брег.
Вмиг вълна вълната спира,
Сякаш зов дочули скъп, -
Всичко околвръст замира.
Само изворът извира
На дълбока страшна скръб.
Спомен ли от вековете
Спомня неговий разгром?
Тук димят се кърви свети.
Стон простенва: отмъстете
Поругани чест и дом.
Тъмен вслушва се Пиринът,
Дига каменния лоб,
Знай, че сенки ще преминат
Над Беласица, ще зинат
Из недра й гроб след гроб.
Бърза Струма, странно пее,
Свеждат клон след клон гори,
Шъпнат молят се на нея
Белий блясък на Егея
С черни листи да покрий.
СТРАННИЯ ПЪТНИК
Гората задрямва и тихо говори
За чакан, но нивга невидений дар.
Говори за пътник сред скърб и умори,
Към свойто градиво запътен зидар.
Че нощем ще стигне, но кой ще отвори?
Ще хлопа, пригърнат от черен кошмар.
На прага приседнал, чело ще обори.
И всичко ще зърне, насъне макар.
Гората задрямва и думи жалейни
Нареждат за пленник в опасна страна,
Нареждат за кули, мечти чародейни
За белите щерки на кобна луна…
А сладка измама е тяхний живот,
Смъртта те изнасят, не живия плод.
БРЕГА НА СМЪРТТА
Из тъмнината гробници белеят
И кипариси в тъмен сън мълчат,
Вълни притихнали едвам се леят
И скелета на мъртва скръб влекат.
Из тях ни стон, ни вопъл се не чува,
Безстрашно гледа нощен кръгозор,
Към призрачна родина облак плува.
Унесен тъне в звездния простор.
