Сергей Донбай

превод от руски: Тихомир Йорданов

КАДРИ ОТ КИНОХРОНИКА

Стара е тази кинохроника,
от годините вече без глас.
Превърти я, припомняй си как
същото ставаше с нас.

Сив, и далечен, и беден
тесният гаров перон,
с набраздено лице от победата
чака последен вагон.

Де е той? Иде ли? Иде ли?
С ордени, здрав и болнав,
скачат сега победители,
кой с крачол, кой с празен ръкав.

Ето го чудото, само то
не по години расте.
Плаче сега върху рамото
непобедимото твое дете.

Слънчево, искрено, тесно е!
Вик, и прегръдки, и смях.
Маршове свири оркестъра,
дишаме сякаш чрез тях.

А по перона пак камера бяга,
търси забрадка, пилотка.
Няма я, няма го, няма ги! -
И разплаква се кротко.

ОСОБЕНОСТИ В ИСТОРИЯТА
НА ПОБЕДЕНИТЕ НАРОДИ

На победените във стана ходих:
французи и поляци, немци, шведи.
Историята на просветените народи
забравя гръмките, не своите победи.

А щом си спомни, тя ги прави на парченца,
шегува се с това нескромно,
та всеизвестното „пикаещо момченце”
да е най-важното туристът да запомни.

И в стана тих на тези победени
не знаменитият мечок със сила меча,
а руското меченце удивено
да гледа, никой не му пречи.

И всички тези карловци, наполеони,
лъжедимитриевци, хитлеровци,
те искони*
намисляйки си нас да победят,
във просветената история
„галфони”
наричат ни в безсилен яд.

—————————–

*Искони - отдавна, открай време, извечно. вж. Тълковен речник на българския език