МАЛКИЯТ
превод: Георги Ангелов
Той се роди голям, доверчив и нежен. Животът го учеше бързо: малкият растеше и ставаше предпазлив, запазвайки чувствителността и любопитството си. В голямото тяло растеше голяма душа.
Светът наоколо бе ярък и пълен с опасности. Предстоеше му да се променя и еволюира. Но всичко това щеше да бъде после… А засега малкият имаше детството си - чудесно, удивително детство, както при всички живи същества. Той откриваше света, откриваше себе си - своите вкусове и предпочитания, малкият живееше… Животът му се оказа кратък: на петгодишна възраст умря. Причината за смъртта му остана неизвестна, но ето какво е странно: само предчувствие би могло да го доведе на гробището за слонове. Именно там и беше открит след осемстотин хиляди години. Сред многобройните фрагменти от слонски останки скелетът на малкия се оказа най-запазилият се.
Намериха слончето през 30-те години до арменския град Гюмри. Скелетът му беше запазен седемдесет процента. Недостигащите тридесет запълниха с гипс. Прехвърлиха го в Ереван - в геологическия музей, където и стана нашата среща.
Висок до тавана, малкият - езикът не се обръща да го нарека «скелет» - стоеше в просторната стая сред щандове с прашни образци на планински породи и избелели за много десетилетия хартийки с надписи.
Малките листчета бяха запълвани в продължение на двадесети век от професори-геолози и техните секретари и, като слончето, надживяха хората, събирали музейните колекции.
В голямото, тежко тяло някога беше живяла душа - млада, жива, ярка, удивяваща се и радваща се на света. Тя не беше успяла да стане душа на слон - беше само душа на слонче, чудесно голямо дете…
