ПОХОДНО
ПОХОДНО
Блъскай ни жестоко, ветре!
Шибай ни по тоя път!
Походните километри
няма да ни дотежат,
раниците - сякаш камък -
няма да са наш товар,
докато до всяко рамо
има рамо на другар,
докато по пътя труден,
устремил се редом с нас,
първосменик ранобуден
маха ни: „На добър час!”,
докато в селата кичат
с китки нашите гърди,
докато едно момиче
все не може да заспи,
докато в ръцете диша
с пушек и барут цевта,
а на жито ни мирише
на родината пръстта.
***
От сътворението на пръстта
до наши дни делят се хората:
на неспокойни и спокойни,
на недоволни и доволни,
на боязливи и на смели,
на примирени и на борещи се…
О, армия
на неспокойните,
на откривателите,
на войните,
на хилядите мъченици -
дали ще мога като редник
да крача в твоите редици?
Стихът ми нека със лакея
и сития не се гордее!
Ще бъда горд, ако войника
го носи в боя като щика,
ако в покой не плесеняса.
А търсенето и тревогата
като попътни ветрове
към бъдещето го отнасят!
