ПОХОДНО

Димо Арабаджиев

ПОХОДНО

Блъскай ни жестоко, ветре!
Шибай ни по тоя път!
Походните километри
няма да ни дотежат,
раниците - сякаш камък -
няма да са наш товар,
докато до всяко рамо
има рамо на другар,
докато по пътя труден,
устремил се редом с нас,
първосменик ранобуден
маха ни: „На добър час!”,
докато в селата кичат
с китки нашите гърди,
докато едно момиче
все не може да заспи,
докато в ръцете диша
с пушек и барут цевта,
а на жито ни мирише
на родината пръстта.


***
От сътворението на пръстта
до наши дни делят се хората:
на неспокойни и спокойни,
на недоволни и доволни,
на боязливи и на смели,
на примирени и на борещи се…

О, армия
           на неспокойните,
           на откривателите,
           на войните,
           на хилядите мъченици -
дали ще мога като редник
да крача в твоите редици?

Стихът ми нека със лакея
и сития не се гордее!

Ще бъда горд, ако войника
го носи в боя като щика,

ако в покой не плесеняса.

А търсенето и тревогата
като попътни ветрове
към бъдещето го отнасят!