Сюзан Карапетян

превод: Георги Ангелов

Прототип на канонизирания от Арменската Апостолска Църква свети Саргис е реално историческо лице - пълководецът Саргис, грък по националност, живял в IV век в Армения.

По онова време Армения се смятала за източна провинция на Римската империя. На 17 януари 395 г. империята се разделила на две части - Западна и Източна. Скоро Източната империя се превърнала в самостоятелна държава - Византия, в която се оказала и Армения. Въпреки, че Римската империя вече се смятала за християнска, в Гърция за единствена господстваща религия продължавало да остава езичеството. Саргис бил грък и истински християнин. Той добре познавал Библията и живеел по възможност по Божиите закони, помагал на бедните и нуждаещите се, защитавал ги. Голям любител на военното изкуство, Саргис бил призован в римската армия. За безспорните му заслуги пред римския император, бил удостоен с титлата княз.

Историческите източници ни разказват за любовта на пълководеца Саргис. Неговата възлюбена била от знатно и езическо семейство. Девойката се омъжила за Саргис против волята на баща си. Скоро римският император Константин Велики назначил Саргис за военачалник в Кападокия и младият княз, след като се сбогувал с родителите си, поел на път. На мястото на новата му служба се родил синът на Саргис Мартирос.

В Кападокия Саргис извън военните си задължения се занимавал с разпространение на християнството. Въпреки, че император Константин много се доверявал на Саргис, високопоставени чиновници от царския двор го обвинили в религиозна дейност. Обстоятелствата се развивали все по-зле за Саргис - след смъртта на Константин римския престол заел езичника Юлий. Новият император започнал жестоко да преследва християните. В историята той останал под името Юлиан Отстъпник.

По заповед на императора езическите храмове били възстановени, а самите езичници започнали да рушат християнските църкви. Притесненията на християните не подминали и Саргис: той бил уволнен от армията и със семейството си намерил убежище в Армения - при арменския цар Тиран Аршакуни. В Армения, приела християнството през 301 г., Саргис бил посрещнат с големи почести.

Християнска Армения била съюзник на Рим със съответните задължения. И именно затова, когато Юлиан Отстъпник тръгнал на война срещу германските племена, той поискал помощ от Армения. Тиран изпратил на помощ на Рим четиридесет от на-добрите си войни под ръководството на Саргис. От битките с германците арменските воини се върнали победители, с което предизвикали радостното изумление на императора. Научавайки кой им е бил предводител, Юлиан се разтревожил и решил да прибегне до коварство.

Императорът устроил пир и наредил на четиридесет от своите наложници да упоят воините и да ги убият. Загинали всички, освен Саргис. Девойката, изпратена до него, се влюбила и не могла да го убие - тя събудила Саргис и му помогнала да избягат.

Саргис се върнал в Армения. След разказа му в Тиран възникнало подозрението, че Юлиан непременно ще нападне Армения. Царят посъветвал Саргис да потърси убежище в съседна Персия.

Тиран написал писмо на персийския цар Шапух - обърнал се към него с молба да приеме Саргис като талантлив пълководец в своята армия. Шапух уважил молбата на Тиран и назначил Саргис за командващ на граничните си войски.

А пос;е Юлиан Отступник нападнал границите на Персия и унищожил местните арабски племена. Срещу римляните Шапух изпратил войска под командването на Саргиса - и той се върнал с победа.

Именно тогава Саргис решил да се заеме с разпространението на християнството в персийската армия - в зороастрийската страна. Това решение се оказало съдбоносната грешка на Саргис.

До Шапух много бързо стигнали новините за религиозната дейност на Саргис. Царят  не простил на пълководеца и решил да го накаже. Шапух с присъщото му коварство поканил Саргис в двореца - уж за награда, а за да не възникне у него подозрение, писмото било изпратено чрез Мартирос, сина на Саргис.

На 31 януари 361 г. Саргис и неговите немногобройни съратници приели мъченическа смърт край град Гагман в персийската провинция Мазандаран. Заедно със Саргис загинал и синът му Мартирос. Гибелта на загиналите за разпространението на християнството църквата определила като мъченичество.

Мощите на Саргис донесъл в Армения Месроп Мащоц. Те намерили пристан в село Уши, околия Арагацотн, където била построена църквата Сурб Саргис, и в планината Гаг при днешното село Кот.

Минали векове и арменският народ обожествил Саргис - като храбър пълководец на служба на цар Тиран и истински християнин.

Центр Культуры Востока, 18.03.2013