Елка Милачкова 
  
Из Предговор на към първото издание:

…Всеки човек изпитва потребност да опознае своите корени, да надзърне в миналото и да научи за предците си, живели на тази земя, на която стъпва той, пили вода от същите извори, срещали същото слънце, дишали същия въздух. Да се докоснеш до миналото може да помогне разказът на родителите, на баби и дядовци, на праотци. С устно предание не може да се съхрани всичко ценно. Поколенията се сменят, много неща се забравят. Трайно се запазва онова, което е написано. Може би това кара хората да пишат исторически очерци за своя род, за своето село, за роден край. Така се продължава Паисиевата традиция - българинът да знае своя род и език.
Всеки човек носи в душата си обич към родната къща, към бащиния двор, към махалата, към селото или града, в който е поел първата глътка въздух, където са минали детството и младостта , а понякога и целия живот. В Бреница, родното ми село, изживях моите шестдесет лета. Много често покойният ми баща увлекателно разказваше за миналото на Бреница, за местностите, за прадедите ни. Сигурна съм, че това ме подтикна по-късно да започна събирането на материали за бита и фолклора на бреничени и у мен се роди желание да издиря написаното до сега, да го обобщя и допълня с нови неща.
Направеното от родолюбивите бреничени заслужава да се знае и да се предава като скъп дар за идните поколения, за да не се забравя, че Бреница е село с богато минало, с будна интелигенция, с трудолюбиви хора, които умеят да пазят и обогатяват своите традиции. Спомените за селото ни трябва да живеят, да се предават от баща на син, от поколение на поколение…
Накрая се обръщам към бъдещите читатели. Въпреки желанието ми, не бе възможно да се предаде в пълнота богатата история на Бреница, да се изброят всички имена. Надявам се, че книгата ще се приеме като първи опит да се събере и съхрани споменът от миналото. Отворих само някои страници от една книга за нашето село с надеждата, че тя ще се обогатява с нови факти и събития, че белите полета ще се запълнят през годините, че нови страници ще се отворят и напишат. От миналото винаги нещо безвъзвратно умира, но и нещо остава. Нека останалото се превърне в опора на утрешния ден, в мост към бъдещето.
Тази книга се роди с безкористната и неоценима помощ на много бреничени - стари хора, общественици, стопански ръководители, учители, приятели.
Признателност и дълбок поклон на онези, които вече не са между живите!
Искрена благодарност на всички, които ме подкрепиха и ми помагаха.
 
Предговор към второто издание

“НАПИСАНОТО ДНЕС - ЩЕ БЪДЕ ПАМЕТ УТРЕ!”
Настоящата книга е рожба на събирателска и изследователска работа за изясняване историята на Бреница. Сред първото издание на “Бреница - летописни страници”, 2004 г., читателите непрекъснато подават информация. Това наложи да направя някои корекции и допълнения. Аз вярвам, че започнатото  родолюбиво дело ще продължава. В Бреница скъпи ще бъдат земята и водата, но най-голямото  богатство ще бъдат пак децата. Бреница е била и ще бъде докато има потомци, които милеят за нея, пазят традициите и родолюбивото пламъче в душите си.
Това издание е преработено и допълнено от мен със съдействието на Цветан Йорданов Пешев.
Сърдечно благодаря на дарителите, които помогнаха за издаването на книгата.
                                                                                                                     
ВЪЗНИКВАНЕ НА СЕЛОТО НА ДНЕШНОТО МЯСТО

За възникване на родното ни село няма специални научни изследвания. За да получим отговор на въпроса кога е възникнало с. Бреница за сега можем да се позовем на разкопките от археологическите проучвания, направени в нашето землище, на преведените турски документи, които са извор за историята ни по време на османското робство, на преданията и легендите, съхранени от нашите прадеди.
Бреница е старо село, което е съществувало преди ХV век. Вероятно до ХVIII в. бреничени са живели в селището, което се намирало на 3-4 км. северно от днешното село в местността Крайна Бреница. Много хора разказват за това. Михал Шокайски е чул, че по време на Първата световна война бренишки войници са били в Румъния. В едно село срещнали жена, която ги попитала на български откъде са. Казала им, че дядо й е бил от Бреница и запяла песен, в която се пеело: “Изгряла е зорница над Крайна Бреница”.
Към края на ХVIII  и началото на ХIХ в. бренишки родове, които били принудени да се преселят  в Румъния, започнали да се връщат по родните места Може би първите заселници са минали през Крайна Бреница, огледали са останките от  старото селище, но не останали там, а продължили пътя си на юг. Нагазили в ширналото се поле с тучни ливади. Неусетно стигнали малка рекичка. Усетили дъха на чернозема, сладостта на изворната вода, спокойствието и красотата на това райско кътче и твърдо решили - тук ще бъде Бреница, нашето село, от днес и завинаги!
Днешното село Бреница е наследник на по-старо селище от тракийско време и средновековно селище от времето на Първото българско царство.
В района на селото ни са намирани останки от римска църква, камъни с латински надписи, изкопавани са  християнски погребения с предмети и надписи от VIII - ХI в. в старото гробище, което е било на баира, северно от Селската бара, на мястото, където сега са ветеринарната лечебница, дворът на МТС, дворът на училище „Христо Ботев” и дворът на детската градина до шосето за гр. Кнежа.
Село Бреница е заварено от османските поробители в края на ХIV в. с името Браниче.
Най-старият турски документ, в който се споменава  Бреница, е от 1479 г. В него селото е записано като войнаганско и дял от тимар /ленно владение/ с 23 домакинства. В един регистър на войнагани и ямаци от 1548 г. от село Бреница  са записани 44 българи с много странни лични имена като Видо, Войо, Драле, Борян, Драгошин, Ставер, Ермил, Продо, Драно, Чоко, Едро, Гергино, Стан, Радойо, Васо, Бранко и др., които не се срещат по-късно като лични имена в селото…
…В друг турски документ от 1620 г. с. Бреница е записано като дял от тимар: „Каза Рахово, село Браниче - 10 домакинства”…
Село Бреница се споменава и в Кондиката на Етрополския манастир „Св. Троица” в 1648 г. Там са записани имена на поклонници от село Бреница и от Ново село, което се е намирало на левия бряг на р. Искър, на 5 км източно от Бреница /понастоящем местност в землището на Бреница/.
По предание от стари хора нашето село е било владение на ловчанския бей Мехмед. За него се пеела песен и в съседните села, които бил поробил и имал воденица в съседното с. Койнаре.
По време на турското робство Симеон /Мочо/ Бранков с петте си деца живял във Влашко около 20 години. Към 1724 г. /начало на 18 в./  се върнал в Бреница. Синът му Бранко оглави фамилията Бранчовци, Синът Никола - фамилията Бановци, а Пенко - фамилията Пенкьовци.
По предание най-напред бил заселен Горния край на Бреница, на юг от Селската бара, а после Долния край. Селото е от събран тип. Имало три махали… според регистрите за раждане:  Горна, Средна и Долна…
Стари хора разказват, че в новосъздаденото селище дошъл Мехмед бей и наредил да се направят три чешми. Първата изградили до Вътовската воденица при Бачовци и я нарекли „Чешмата на Мехмедица”. Дълги години водата от нея била ползвана за пиене и поене на добитъка. Втората чешма изградили на мястото под кметството, тя е запазена, но не се използва. Третата - при Натовци е известна с името „Кюнка”. За да се хване водата, поставили  калени кюнци /тръби/. След Освобождението била разширена с удобно място за пране.
В Бреница много хора знаят, че в Манавското дере на Селската бара някога е имало езеро, около което се намирали овчарски бачии /кошари/. След като се удавили няколко овце и агнета, овчарите докарали много тръни и ги хвърлили в езерото, а отгоре ги покрили с вълна. Затрупали вълната с чакъл и така езерото било пресушено. Млякото от овцете на тези кошари откарвали в мандра, която се намирала в местността Въртопа. Старото име на местността било „Мандрата”.