Александър Каплин

превод: Литературен свят

Преподобни Нестор Летописец (27 октомври/ 9 ноември)

Преподобни Нестор е роден около 1056 г. На 17 години пристига в Киево-Печорския манастир. Ето как се говори за това в “Житие на преподобния Нестор Летописец”: “По времето, когато преподобният Антоний се посвети на безмълвие в пещерата, а блаженият Теодосий строеше манастира, дойде при тях, желаейки да приеме свят монашески образ, блаженият отец наш Нестор, който тогава имаше само седемнадесет години. Още преди да стане монах, той привикна към всички монашески добродетели, а именно: грижливост за чистотата телесна и душевна, доброволна нищета, дълбоко смирение, безпрекословно послушание, строго постничество, непрестанна молитва, усърдно бодърстване и в други равноангелски подвизи…”.

Прп. Теодосий се смята за създател на така наречената “печорска идеология”. С името му се свързва засилването на византийското (особено атонското) духовно влияние върху древноруския живот. И макар че сам прп. Теодосий (за разлика от атонския монах прп. Антоний) не е бил във Византия, но Киево-Печорския манастир бил свързан тясно с византийската църква. Освен това при игуменството на прп. Теодосий по негова инициатива от Константинопол бил донесен така нареченият Студийски устав (на  игумена на Студийския манастир Теодор (края на.VIII - началото на IX вв.) - най-почитания  автор от  прп. Теодосий), отличаващ се с крайна строгост. В Печорската обител го използвали още по-строго, отколкото в самата Византия. Не е учудващо, че прп. Теодосий, ученик, сподвижник и съмишленик на прп. Антоний, самите древни монаси започнали да наричат “игумен или архимандрит на цяла Рус”.

Начинът на мислене и живот на великите печорски старци, като задължителен пример за усърдно подражание, бил възприет и от прп. Нестор. “След честната смърт пред Господа на преподобните отци Антоний и Теодосий”, прп. Нестор приел подстрижение и бил ръкоположен за дякон при игумен Стефан (1074 - 1078 г.). С подвижническия си живот прп. Нестор завоювал любовта и уважението на братята. За големия му авторитет сочи разказ от Киево-Печорския патерик за изгонването на беса от монаха Никита Затворник: тук наред с такива подвижници на вярата и благочестието като игумен Никон, Пимен Постник и др. стои и Нестор, тогава още сравнително млад монах.

Не е учудващо, че при намирането на мощите на прп. Теодосий Печорски (1091 г.) прп. Нестор е главното действащо лице.

Ето как ни разказва за това събитие самия той: “Ще ви разкажа истинно и достоверно, не от други съм го слушал, а сам бях разпоредител в това. Отидох до игумена и той ми каза: “Да идем, чадо, при преподобния Теодосий”; и тайно отидохме в пещерата; огледахме мястото, поставихме знак къде да се копае и си тръгнахме. Тогава игуменът ми каза: “Вземи когото искаш за помощник, само не разказвай никому, за да не научат братята, докато не изнесем от пещерата честните мощи”. Беше вторник. Късно вечерта взех със себе си двама братя и след като стигнахме до пещерата, се помолихме и като запяхме псалми, пристъпихме към работа. Работихме до полунощ, но не можахме да намерим св. мощи и започнахме силно да скърбим и да плачем. Мислехме, че светецът не иска да ни се яви. И после започнахме да копаем от другата страна. Дойде утрото, удариха камбаната за утринна, а ние не спирахме да копаем. Изведнъж чувствам, че стигам гроба; голям страх ме обзе и започнах да възкликвам: “Господи, помилуй ме заради преп. Теодосий”. И изпратих до игумена да му кажат: “Ела, отче, да изнесем честните мощи на преподобния”. Когато дойде игуменът, още копаех земята и видяхме св. мощи, нетленно почиващи. Всичките му части бяха цели, лицето - светло, очите - затворени, устата - склопени, косите - прилепени към главата. Положихме мощите на одър и ги изнесохме от пещерата”. Прп. Нестор “бил очевидец на великите чудеса, станали с тях”, за което и свидетелствал. След 18 години прп. Теодосий бил канонизиран за светец.

Прп. Нестор е известен като агиограф и летописец. Главният му труд е “Житие на преподобния наш отец Теодосий, игумен Печорски”, написан вероятно между 1077 и 1088 г. Това “Житие” има неоспорими достойнства и отдавна заема почетно място в Киево-Печорския патерик (патерик - сборник за монасите от някой манастир). В този патерик “Житието” на прп. Теодосий широко се разпространило в древноруската книжнина, което свидетелства и за несъмнения талант на повествователя, описал манастирския бит и дал ярки характеристики на монасите и миряните. В руски превод това “Житие” било публикувано през 1856 г.

По-рано от “Житието на преп. Теодосий Печорски” прп. Нестор създава “Четене на житието и за погубването на блажените страстотерпци Борис и Глеб”, което влязло в така наречения “борисо-глебски цикъл” (летописна повест и житийни (агиографски) паметници, посветени на  първите канонизирани  руски светци - св. страстотерпци Борис и Глеб (в кръщението Роман и Давид), синове на св. равноапостолен княз Владимир, убити  по заповед на доведения им  брат (осиновен  племенник на св. Владимир) Святополк). И това “Четене…”, основано на добро познаване на агиографските образци, широко се разпространило в древноруската писменост.

Дълго време било подлагано на съмнение отношението на прп. Нестор към написването на така наречената “Повест за изминалите години” (”Начална летопис”). Макар че се е смятало, че “Повестта…” е дошла не в първоначалния си вид. Основание за този извод за авторството е било свидетелството от Киево-Печорския патерик, в който сред монасите, подвизаващи се  в манастира през ХI в., се споменава “Нестор, иже написа летописец”, а така също присъствието на името Нестор в заглавието на “Повестта…” по Хлебниковския списък (ХVI в.) на Ипатиевската Летопис (“Повесть временных лет черноризца Нестера Феодосьева манастыря Печерьскаго, откуду есть пошла Русская земля…”).

Но от началото на ХIХ в. във връзка със скептичния поглед към началото на руското летописание от ХI в. част от учените се усъмнили в принадлежността на Нестор-агиографа към написването на “Повестта…”. Нещо повече, някои учени смятали, че Нестор, авторът на “Житие на преп. Теодосий Печорски” и “Четене за св. св. Борис и Глеб”, и Нестор Летописецът са различни хора.

По-убедителни са мненията на онези специалисти (А. А. Шахматов, С. Ф. Платонов и др.), които заемат диференцирана позиция. Работата е, че в Началната Летопис, като свод от най-разнообразни материали (известна като “Повест за изминалите години “), са влезли цяла поредица от фрагменти, отнасящи се специално за историята на Киево-Печорския манастир, а по-точно: Печорската Летопис.

Именно в написването на тази летопис взел непосредствено участие прп. Нестор. Свързваният с името му в “Киево-Печорски патерик” “летописец” не е нищо друго, освен  летописът на Киево-Печорската обител за втората половина на ХI в. В ” Повест за изминалите години” Сказанието за началото на Печорския манастир се чете под 1051 година, Словото за първите черноризци - под 1074 г., а за пренасянето на мощите на преп. Теодосий - под 1091 г. Следователно, даже при много скептичен подход няма убедителни основания да се отхвърли принадлежността на прп. Нестор към “Повест за изминалите години”.

По такъв начин прп. Нестор “по право може да се смята за забележителния руски историк, написал труда, който е основен източник за историята на Киевска Рус от IX - началото на XII в.” (М. Н. Тихомиров). Прп. Нестор се отличавал с грижлива проверка на историческия материал. Задачите си той точно формулирал още в заглавието “Се повести времяньных лет, откуду есть пошла Руская земля, кто в Киеве нача первее княжити и откуду Руская земля стала есть…”.

В “Повестта…” „може да се чуе самият руски народ, току-що просветил се с кръщението и възприел християнството с цялата си душа, като необходимо условие за своя бит, като определен стремеж на целия си живот” (А. Н. Бахметева). Прп. Нестор свързал руската история със световната, придал й централно значение в историята на европейските страни. Да покаже, че руският народ не е без род и племе, че има своя история, с която има право да се гордее - такава, е според Д. С. Лихачов, забележителната… цел, която си поставил съставителят на “Повестта…”. Широтата на замисъла говорела за спокойствието на летописеца, че той не е бързал с разказа си; за хармонията и твърдостта на съжденията му, художественото единство и монументалността на произведението като цяло.

Прп. Нестор се представил около 1114 г., на 27 октомври. Неговите мощи почиват в Близките пещери на Киево-Печорската лавра.  
За времето на канонизацията му е трудно да се говори, тъй като името му не се среща в най-древните месецеслови, Пролози, Чети-Минеи. За първи път житието на Нестор е публикувано в славянското печатно издание на Киево-Печорския патерик през 1661 г. Именно то влязло (не дословно) в Чети-Минеите на св. Димитрий Ростовски.

Църковната служба за прп. Нестор, както и за други “Преподобни Печорски отци, чиито мощи почиват нетленни в близка и далечна пещера”, е съставена още по-късно: първото й печатно издание е от 1763 г.  
„Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие, и, като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им”. (Евр. 13: 7).

(със съкращения)

Русская линия, 09.11.2005