Роберт Рождественски

превод: Найден Вълчев

***

Това жена го може само:
да те зове с неистов вик,
да чака молеща
и нямо
да ти изчезва
в този миг.
Да се кълне без съпротива,
да се прелива
в образ друг…
Пристигайки -
да си отива,
отивайки си -
да е тук.

***

Обичам аз безбожно
живота
и да знам,
че просто невъзможно
е вечно да съм
сам.
С умората на рамо
и аз
край някой път,
прегърнал някой камък
ще тръгна за отвъд.
Приятелите искрени
“Лъжа е!” -
ще рекат,
аз птиците бих искал
за миг да замълчат.
А пролет с ярост дива
да грее,
да цъфти…
А ти
да си щастлива.
И да се смееш
ти.