Румен Воденичаров

След 11 септември 2001 г. американците с известно прискърбие осъзнаха, че под предлог за борба с международния тероризъм са загубили голяма част от правата и свободите си, за които другите народи им завиждаха.
Остроумните отреагираха аналогично на „Радио Ереван”. На въпроса „Какво е по-страшно от международния тероризъм?” те дадоха следния отговор: „Новият закон на Ашкрофт” (по това време министър на правосъдието на САЩ).
Днес обикновеният американец в името на националните интереси може да бъде подслушван, задържан за 72 часа без адвоката си, жилището му да бъде претърсвано нощем и т.н. Индустрията за национална безопасност се разрасна за няколко години до размери, превишаващи тези на Холивуд и музикалната индустрия. За такава демокрация - покорно благодарим.
След небивалите пожари и наводнения през 2007 г. учените климатолози изказаха същата мисъл, този път без всякаква ирония. В своите доклади те заявиха на всеослушание, че „Глобалното затопляне е по-страшно за човечеството от международния тероризъм”.
Това беше предупреждение, че т. нар. международна общност трябва да има други приоритети и преди да прахосва по 600 млрд. долара за войни срещу международния тероризъм, се налага да заделя тези колосални разходи за проекти срещу глобалното затопляне.
Ураганът „Катрина” помогна и на умерените скептици да доловят надвисващата опасност. Повърхността на пренаселената планета Земя се загрява по-бързо от предвиденото. Ако през 2003 г. преброените айсберги са били 927, то през 2005 г. техният брой е 11, а през 2006 г. е нула.
През 2007 г. се сбъдна мечтата на полярните мореплаватели и за първи път през лятото северозападният път покрай бреговете на Канада стана изцяло плавателен.
Погледната от спътник, „арктическата шапка” е свила периферията си поне с 30%. Ледниците в Алпите и Хималаите се отдръпват. Подобно, макар и не толкова тревожно, е положението около Екватора и в Южното полукълбо. Хемингуей вече не би избрал заглавието „Снеговете на Килиманджаро”. Джордж Буш и Хилари Клинтън (макар и доста фарисейски засега) също започнаха да говорят за борба с глобалното затопляне.
Нобеловата награда за мир, връчена на Междуправителствената експертна група по климатичните промени (Intergovernmental Panel on Climate Change) - IPCC и на бившия американски президент Ал Гор вместо да обедини учени и политици засили дискусиите около „неудобната истина”. Преобладаващите мнения са три:
1. Първото и по мое мнение най-безкритичното е, че човешката дейност няма много общо с глобалното затопляне. То се дължало на циклите в слънчевата активност. Около 1600 г. Земята е преживяла нещо като „малък ледников период” и сега просто излиза от него. Подозрителен е фактът, че това мнение се поддържа от учени в НАСА, чиито експерименти и анализи са щедро финансирани от администрацията на Буш, т.е. от петролното лоби на Съединените щати.
2. Второто становище е на експертите от IPCC и отразява мнението на дъщерната организация на ООН UNEP. Обобщава резултатите от изследвания на стотици учени и предупреждава човечеството, че глобалното затопляне е неоспорим факт и главната причина е човешката дейност в последните 200 години, т.е. след настъпване на индустриалната революция. То не може да бъде спряно изведнъж.
До края на века, в зависимост от избрания модел, IPCC предвижда повишаване на земната температура, която сега е 14 0С, с 1.8-5.8 0С. Глобалното затопляне може да остане от порядъка на 20С, ако всички големи индустриални страни замърсителки се присъединят към един по-строг договор - Киото-2.
3. Третото мнение е стряскащо. Приближава апокалипсис, който ще унищожи съвременната цивилизация и култура, създадена около Средиземно море. Лошото е, че това радикално мнение изказва не писател-фантаст като Любен Дилов-баща, а един от най-сериозните учени и изобретатели на 20 век, създателя на хипотезата за Гея - Джеймс Лавлок, от Великобритания.
В лекцията си пред Кралското дружество през октомври 2007 г. Лавлок предупреди хората, че нещата са отишли твърде далеч и за устойчиво развитие днес е късно да се говори. Нито договорът от Киото, чиято 10-годишнина беше отбелязана, нито евентуален нов договор Супер Киото, могат да спрат глобалното затопляне. Те могат само да го забавят до такава степен, че част от хората да успеят да се приспособят към новите условия на живот.
Джеймс Лавлок е на 84 години, той е истински пророк, и прави своите предсказания по начин, различен от този на Нострадамус и Ванга, различен и от компютърните модели на нобелистите от IPCC. В своята революционна теория за саморегулиращата се земна екосистема Гея (по името на древногръцката богиня на Земята) той твърди, че е погрешно да се разглеждат неживата и живата природа пооотделно.
Гея представлява гигантска автопилотна система, която с хиляди позитивни и негативни връзки поддържа земния климат балансиран за живот.
Равновесието на земната система Гея е сериозно нарушено от обезлесяването и замърсяването на въздуха. Изхвърлянето в атмосферата на т. нар. парникови газове (въглероден диоксид, метан и др.) според Лавлок вече е отключило процес на постепенен преход от едно по-студено към по-топло ново стабилно състояние на Гея. Този процес не е възможно да бъде преустановен.
Надеждите, които дават анализите на експертите от IPCC, са напразни. Историята на Земята помни редуване на поне 7 „ледникови” и „парникови” периода. Под парников период трябва да разбираме състояние на Земята с напълно разтопени полярни шапки и ледници.
В началото на Еоцена (преди 55 млн. години) в резултат на геоложки катаклизъм, в атмосферата се отделят 2 тератона (1012 тона) въглероден диоксид. Тогава температурата в Арктика се повишила с 8 0С , а по Екватора - с 5 0С. За да се върне в предишното равновесно състояние, на Гея са били необходими не 2, а 200 000 години.
Най-любопитното е, че през 20 век земните жители с тяхната индустриализация и урбанизация са отделили в атмосферата половината от цитираното гигантско количество въглероден диоксид. Ето защо ако първото глобално затопляне е станало за 1000 века, то сегашното е на път да се случи само за 200 години.
Увеличаващото се отделяне на парникови газове не дава достатъчно време на Земята да възстанови равновесието между живата и неживата природа. Това важи най-вече за океаните. Съдържанието на СО2 от 310 ppm (0.031%) вече е повишено на 380 ppm (0.038%). Критичната концентрация според пророка-учен Лавлок е около 450-500 ppm. Като се има предвид, че всяка година съдържанието на въглероден диоксид във въздуха нараства с 2 ppm, то до апокалипсиса остават 35-40 години. Защото според теорията на Лавлок температурата ще скочи не с 5 градуса, както предсказват учените от IPCC, а с цели 8 0С.
Положителният обратен ефект е следният. Парниковият газ въглероден диоксид (въгледвуокис) предизвиква затопляне на земната (вкл. океанската) повърхност, от която ще се изпарява по-голямо количество вода. Но водните пари също са парников газ, защото поглъщат инфрачервените лъчи (знае се, че когато е облачно, времето е по-меко).
Процесът на глобалното затопляне става автокаталитичен и промяната на климата излиза извън контрол.
Последствията от затоплянето за земните жители ще бъдат ужасяващи. Киселите води ще ликвидират кораловите рифове. Край на земеделието в Африка, Южна Европа и района на Мексиканския залив. Ежегодни суши, редуващи се с наводнения и урагани. Стихийни горски пожари, които ще „топят” тропическите гори, поглъщащи въглеродния диоксид. Недостиг на питейна вода. Миграция на земното население на север. Климатични войни за оцеляване на народите.
Някои учени предсказват, че остатъците от съвременната цивилизация и култура ще бъдат пренесени от оцелелите 500 млн. души по бреговете на Канада и Сибир, около едно ново Средиземно море, представляващо днешния Северният ледовит океан, но вече като едно Черно море, поглъщащо слънчевото греене.
Не звучи много оптимистично, нали?
Хората на 21 век сякаш са прокълнати. От една страна, те са длъжни да намалят въглеродните емисии, за да не се прегрява „парника Гея”, а от друга, ако спрат отделянето на дим и прах, земната атмосфера така ще се избистри, че температурата на повърхността на Земята ще се вдигне с още 2-3 градуса.
Това е отмъщението на майката Земя (the Revenge of Gaya) за неконтролираното изхвърляне на складирания за милиони години в нейните недра въглерод. Разрушават се 40% от естествените екосистеми, осигуряващи в миналото устойчив климат.
Последната конференция за промените в климата на о-в Бали с участието на 150 страни не донесе нищо утешително. Бързо развиващите се икономики на Китай и Индия (2,5 млрд. жители) не могат да се откажат от изкопаемите горива, защото за милиони хора ще настъпи глад.
Единственото готово решение за забавяне на глобалното затопляне е издигане на залесяването в култ (Мексико даде пример) и зелена улица за новото поколение атомни реактори, които да произвеждат без емисии едновременно и електричество, и екологично чистото гориво водород.
Става въпрос за нови технологии и нови политически решения на най-високо държавно ниво, а не за интелектуални дискусии на еколози и климатолози.
Всеки, който пропагандира неолиберализъм, всеки, който сече и пали безогледно гори, всеки, който кара мощен джип в града, трябва да бъде разглеждан и санкциониран като екопрестъпник и „екомутра”.
Земята вече е пренаселена, а всяко живо същество консумира енергия. Може да звучи малтусиански, но квоти трябва да се въведат не само за въглеродните емисии, а и за населението на държавите. Човечеството към 2050 г. трябва да остане 6 милиарда.
Лидерите на човечеството трябва да осъзнаят, че Земята е жив организъм и че хората са сключили с нея договор не само за своите права, но и за своите задължения към нея. Индустриалната революция и глобализацията правят живота на човека по-богат и по-лесен, но се отразяват пагубно на устойчивия климат.
Гея ще си отмъщава тепърва и единственото, което хората са в състояние да направят, е да забавят нейното отмъщение, за да им остане време да се приспособят към новото стабилно „парниково” състояние на Земята.
Ако за момент забравим, че България остава най-бедната страна в ЕС, нека си припомним пророческите думи на Джеймс Лавлок: „20 век, с всичките си войни, беше за земните жители едно голямо парти, най-доброто време, което човечеството някога е имало. Сега партито приключва и Земята си иска сметката. Бъдещето на човечеството се очертава като това на летовници, които се забавляват в лодка по реката над Ниагарския водопад…”
Струва си да се замислим.