ИЗЯЩНА СЛОВЕСНОСТ

Кръстина Христова

Преди месец излезе от печат на издателска къща “Хермес” поетичната книга на Георги Ангелов “Ненамерени хроники”. За съжаление, в поредния брой 6 на в.”Словото днес” не видях обявена книгата, макар в подлистника за Столетието на г-н Н. Инджов да беше поместено стихотворение на Г. Ангелов “Укротяване на опърничавия”, редом с “Японски филм” на поета Валери Петров.

Бях купила и прочела книгата “Ненамерени хроники” за първи път и бях очарована да видя стихове на двамата автори един до друг. Защото, макар научната ми дейност да беше в областта на органичната химия /д-р по фармация/, а историческото и литературното ми образование да е само гимназиално, за мен не бе трудно да усетя в стиховете на Георги Ангелов класическите рими и мелодията на изящната словесност, позната ми от съвършения превод на Шекспир от поета Валери Петров. И аз вярвам, че поетът г-н Валери Петров, известен със своето благородство, ще ме извини, че си позволявам да споделя моя усет за поезията на Георги Ангелов като следовник на неговия изящен стил.

Още със заглавието си “хроники” книгата предупреждава за исторически сюжет, без дори да прочетем, че авторът има висше образование по история. Но поетично претворени, подбрани лично от него “неописани” от историята сюжети, т.е. “ненамерени”, въпреки това възпроизвеждат усещане за исторически ход претворен в поезия - от Ной до днешния ни ден. Едно почти библейско литературно творение - с битие, царства, притчи и псалми. И макар че не третира конкретни исторически събития, а с някои сюжети само нему известни, които будят загадъчност, налице е усещането за историческия ход на поетичното повествование.

Впечатлена съм от невероятния културно-исторически обсег на знания на автора, реализиран изящно в рими. Но зад изящния литературно-исторически стил на поета Г. Ангелов, в първата част на книгата прозира негово нелюбиво, понякога саркастично отношение към “световната история”, а във втората част - усещане за болка и страдание. И питам се, пътувайки през времето в своята историческа разходка, какви усещания изпитва поета Георги Ангелов? В последното стихотворение на първа част четем:

“… Изпрати ми спасител., мълвеше, а мене смири.
Не зная защо съм на дъното, Боже, запратен.
Някога вярвах, че в чисти води и гори
пъпа ми хвърлил е моят невидим Създател.
Грехът на бащите ли трябва над нас да тежи?
Те земята превърнаха в пустош, водите - в мъртвило.
Не по наша вина над планетата ужас кръжи.
Не по наша вина във подмолите гаснем безсилни.”

…Страница от ненаписана още история.”

Не тръбят фанфари в това пътешествие на Георги Ангелов през времето, а по-скоро болка за своето поколение, за което тъжно е наследството от историята.
На добър час на книгата ти, скъпи Георги Ангелов !

София, 17. 04. 2013 г.