Иван Стремяков

превод: Тихомир Йорданов

РОДОСЛОВИЕ

Дядо ми намръщен,
сърдит уж,
самовар разпалва
със ботуш.

И петела гърлест
коли той.
Казваше ми „пърле”.
Няма бой.

Мама се разхождала,
ала
с мене във корема си
тя била.

Плачела, не вярвала
в онзи ден,
че поет ще ражда тя,
сиреч мен.

Татко ми на панаира
малко пил.
Върнал се с подаръка,
весел бил.

На синчето Ванечка
за деня
носел му хармоника
за свирня.

Появих се босичък
на света -
огласих го с рева си,
с песента.

Аз казак пораснах
и левент.
Та потрябва татковия
инструмент.

ЯВЛЕНИЕ ПРЕД НАРОДА

Нейде чинките крещят.
Сухо, ще поседна.
В стаята ми тоя път
слънцето погледна.

Бях аз мрачен, но сега
не ща да се цупя.
Не обичам аз тъга,
пиво ще си купя.

Цял обраснал съм с брада,
като старец пипкав.
Песът като ме видя,
скри се във колибката.

А съседът ми успял -
в мъката си кротка
ме помислил за умрял
и нализал се със водка.

Значи, много ми са дните,
ще пийвам, ще дишам,
ще подлъгвам и момите,
стихчета ще пиша.