Максим Tадеевич Рилски (Максим Тадейович Рильський; 19.03.1895, Киев - 24.07.1964, Киев) е украински съветски поет, класик на украинската поезия. Син на етнографа и общественика Тадей Рилски и внук на полския дворянин Розеслав Рилски и княгиня Трубецка. Майка му е селянка - Меланя Фьодоровна Чуприна от село Романовка (сега Попелнянски район, Житомирска област), където бъдещият поет пораства. През 1902 г. след смъртта на баща му, семейството се мести от Киев в Романовка. Учи в частната гимназия на В. Науменко в Киев. До 1918 г. учи, но не се дипломира в историко-филологическия факултет на Народния университет в Киев. Работи като учител по украински език, литература и история на село, в киевското ЖП училище, в рабфака на Киевския университет, в Украинския институт за езиково образование. Печата от 1907 г. Първата му юношеска книга „На белите острови” излиза през 1910, а първата зряла - през 1918 г. Автор на „Синя далечина” (1922), „През буря и сняг” (1925), „Поеми” (1925), „През есенните звезди” (1918, 1926), „Тринадесета пролет” (1926), „Ромон и отзвук” (1929), „Където пътищата се срещат” (1929), „Киев” (1935), „Лято” (1936), „Украйна” (1938), „Гроздобер” (1940) и мн. др., превежда „Пан Тадеуш” на Мицкевич (1927), създава поемите „Сено” (1927), „Кон” (1927), „Марина”, „Пътуване в младостта”. За 100-годишнината от смъртта на Пушкин (1937) превежда на украински „Евгений Онегин”. През 1930-те г. се появяват преводите му на „Орлеанската дева” на Волтер, „Синята птица” на Метерлинк. От 1935 г. до 1942 г. завежда литературната част на Киевския театър за опера и балет, като и ръководи отдела за поезия на „Украинска литература”. Пише терцини, октави, станси, сонети. Член на ВКП(б) от 1943 г. По време на Великата Отечествена война семейството му е евакуирано в столицата на Башкирия Уфа, издава книгите „За родната земя” (1941), „Слово за родната земя” (1942), „Великият ден” (1943). По-късно се появяват „Рози и грозде” (1957) и „Далечни небосклони” (1959). След войната няколко пъти посещава България. Автор на 35 книги с поезия, на преводи от 13 езика на славянски (руски, полски) и западноевропейски литературни творби (френски класици от 17 в., парнасци, модернисти), научни трудове по филология и литературознание. Председател на Съюза на писателите на Украйна. Доктор на филологическите науки (1950). Академик на АН на УССР (1943), академик на АН на СССР (1958). Директор на Института по изкуствознание, фолклор и етнография на АН на Украйна (1944-1964). Депутат във ВС на СССР от 1946 г. Носител на Сталински награди (1943, 1950), други награди, ордени и медали. От 1951 г. живее в дома си в Голосеево. Преди смъртта му излизат събрани произведения в 10 т. Умира от рак. Погребан в Байковото гробище в Киев. У нас е издаден сборникът му „Избрани стихотворения” (НК, 1963) в превод на Иван Давидков, и др.

Публикации:

Поезия:

В ЯСНА ПОЛЯНА/ превод: Иван Давидков/ брой 50 април 2013

САБЯТА НА ХРИСТО БОТЕВ/ превод: Иван Давидков/ брой 136 март 2021