Симеон Трайчев Радев е роден на 19 януари 1879 г. в гр. Ресен. Учи в Ресен, Охрид, Битоля. Завършва лицея “Галатасарай” в Цариград (1898), където усвоява френски език, класическа и френска литература. Завършва право в Женева (1902). Член на ВМОРО от 1895 г. Прякото му участие в македонското движение се прекратява след разгрома на Илинденското въстание 1903 г. Участва в Балканската и в началото на Междусъюзническата война. През 1913 г. е член на българската делегация за сключване на мир в Букурещ. Пълномощен министър е в Букурещ, Берн, Хага, Цариград, Вашингтон, Лондон и Брюксел в периода от 1913 до 1940 г. Член е на Народнолибералната партия до 1913 г. Умира в София на 15 февруари 1967 г. Първите му авторски опити са през студентските му години, когато започва да сътрудничи на швейцарски печатни издания със статии за положението на населението в Македония; в Женева издава двуседмичен лист на македонските революционери на френски език - “L`Effort” (1900), а в Париж - “Le Mouvement Macedonien” (1902). Кореспондент е на софийския всекидневник “Вечерна поща”, негов съредактор от 1903 г., както и главен редактор от 1909 г. на сп. “Художник”. Основател и директор-стопанин на всекидневния вестник “Воля” (1911-1912). Разностранно надарена и високообразована личност, която оставя следи в няколко области на българската и в обществения живот. От 1902 до 1912 г. развива активна публицистична дейност - публикува около 1400 заглавия коментари, беседи, памфлети, обзори, интервюта, очерци за личности от цял свят, репортажи за събития в България, за политическия и културния живот в чужбина, за международната политика, социалното устройство, икономически проблеми и др. Голяма част от тях се отличават с литературни достойнства. През първото десетилетие на ХХ век пише литературна критика, театрални отзиви, статии за художници и за изложби. Критическите му принципи се изграждат под влиянието на представителите на импресионизма. Проявява се като борец срещу естетическия догматизъм в България, срещу “схоластичното иго на д-р Кръстев”, утвърждава творчеството на писатели като Захари Стоянов, Иван Вазов, Елин Пелин, Г. П. Стаматов и др.  Основната му творба е документалната историческа хроника “Строители на съвременна България” - крупно произведение на българската историография и литература. През периода, когато е пълномощен министър творческата му продуктивност рязко спада. Писателският му импулс се събужда само през кратките пребивавания в родината. Написва няколко къси исторически студии, обнародва много статии в периодичния печат и книгата “Македония и Българското възраждане” - пръв опит за системно разглеждане на личностите и събитията от епохата. През последните две десетилетия от живота си пише историографски трудове и мемоари, които обхващат предимно събитията от средата на 90-те години на 19 в. до към 1918 г.; запазени в ръкопис. Сборникът “Погледи към литературата и изкуството и лични спомени” включва част от критическите му произведения и спомени за писатели, артисти и общественици. В Книгата “Ранни спомени” разказва за детството си в родния край - Ресен, Охрид, и в Цариград. Имал е редица псевдоними: С. Ведар, Велко, Б. Гурин, С. Нежданов, Революционер, В. Шариваров и др. Съчинения: Д-р Кръстев като литературен критик, 1907 г.; Строители на съвременна България, т. І - ІІ, 1910 - 1911 (т. І - 1911; т. І-ІІ - 1973); Начала и искания на Народнолибералната партия, 1911; La Macedonia et la Renaissance bulgare au XІX siecle, 1918; (2 изд. на български език - Македония и Българското възраждане през ХІХ в., ч. 1-3, 1927 - 1928, 3 изд. 1943); La Question Bulgare et les Etats Balkaniques, 1919 (съвместно с Н. Милев); Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени, 1965; Ранни спомени, 1967 (1969) и др.

Публикации:

За Симеон Радев:

ПИСАТЕЛИ С ДИПЛОМАТИЧЕСКА КАРИЕРА/ автор: Румяна Пенчева/ брой 40 май 2012

СИМЕОН РАДЕВ/ автор: Стефан Мокрев/ брой 49 март 2013

ГЕОПОЛИТИЧЕСКОТО МИСЛЕНЕ НА СИМЕОН РАДЕВ/ автор: Панко Анчев/ брой 106 май 2018

РОДОЛЮБИЕ И ДУХОВНА ВИСОТА/ автор: Стефан Коларов/ брой 121 октомври 2019