25 април 2013 - 159 години от смъртта на Елена Мутева (1829 - 1854)

С изследователката Марина Младенова разговаря Ралица Кръстева

„Елена Мутева представлява днес не само една миловидна, очарователна личност, но и първата българска образована жена, която наравно с мъжа вложи нещо от себе си в изграждането на нашия ренесанс.”

Иван Шишманов, 1916 г.

Доскоро не знаех нищо за Елена Мутева, дори не бях чувала за нея. Моментът, в който отворих книгата на Марина Младенова „Елена Мутева 1829-1854″. Едно закъсняло завръщане беше и моята първа среща с нашата най-ранна поетеса, фолклористка и преводачка. Среща с родената в Калофер, но израснала, учила и творила в Одеса млада дама.

А срещата на Марина Младенова с Елена Мутева е още през март 1969 г.

Може би за да я спаси от унинието, в което е изпаднала, след като е била съкратена от работа, нейният съпруг Максим Младенов й казва, че за първата българска поетеса почти нищо не се знае и не е писано.

И когато тя прекрачва прага на Народната библиотека, и се потопява в онова далечно време - „…по неведомите пътища Господни - пише Марина Младенова - докосна ме величието на една необикновена личност. И обикнах Елена Мутева с цялата си душа. Завинаги. А обичта е най-висша форма на близост, на роднинство. Над обичта власт няма и смъртта!”

Обич, водила я през целия й живот и не помръкнала през годините, обич, която виждах да свети в очите й докато разговаряхме, да свети във всяка една дума от нейния разказ:

„Сърцето ми се докосна до една голяма българка. Почувствах се задължена да я направя позната и близка на народа, за който тя е творила в зората на нашето Възраждане. Това беше цялата истина. Моята тясна стръмна пътека, по която тичах.”

- Малко са хората, които са чували за Елена Мутева. И необходимо ли е днес да знаем коя е тя?

- Когато говорим за Елена Мутева, би трябвало да се пренесем мислено в зората на нашето Възраждане и тогава да надникнем в областите, в които тя твори. 

Елена Мутева се изявява най-напред като фолклористка и заема мястото на първа българска фолклористка още в 1844 г., когато записва български народни песни за изтъкнатия руски славист проф. Виктор Григорович. Една от тях е публикувана през 1847 г.

Елена Мутева  е най-известна като първа българска поетеса, макар че до нас са достигнали само две нейни стихотворения - „Басня” и „Бог”. Те са били публикувани 4 години след смъртта й в списание Български книжици от брат й д-р Димитър Мутев, който е основател на списанието и първи негов редактор. Самият той в бележка под линия съобщава: „Тая ръкопис заедно с много други, които постепенно ще обнародвами, останали са от покойната Елена Мутьева, която е известна на българската книжнина с преводът: „Райна, българска царкиня”. Да, но той се разболява, напуска списанието и по-късно, когато става основател и първи постоянен директор на Болградската гимназия, организира и тържествено открива там печатница, с цел да продължи издателската си дейност. Преди да стигне до ръкописите на сестра си отново се разболява и умира. Архивът на семейството изчезва. И тези две стихотворения са всъщност само сондаж от литературния архив на Елена Мутева. Само две, но са христоматийни - влизат във всички антологии, най-напред (30 години след смъртта на Елена) Иван Вазов и Константин Величков включват стихотворението „Бог” в своята христоматия, която се явява като първа българска антология. Така с одата „Бог” израстват няколко поколения. Това е първата ода в българската литература, написана за възхвала на Бога, а може би и първата за възхвала на природата на България - на планините и реките, на красотата на родния й град Калофер, който тя помни.

Освен тези две стихотворения  в самия текст на Райна, българска царкиня има четиринайсет поетични откъса, досега не разглеждани, които Елена Мутева превежда като поезия и те се прибавят  към скромното й поетично творчество.

Песента „Рождество Христово” или „Тиха нощ! Свята нощ!” е публикувана в „Българска възрожденска поезия” на проф. Кирил Топалов като трето стихотворение от Елена Мутева. По този повод в статия Пирин Бояджиев съобщава, че преди 150, вече 160 години, българските студенти и семинаристи в Одеса са пели „Тиха нощ! Свята нощ!” по познатата мелодия в превод на Елена Мутева и са я донесли и разпространили в България. През 1993 или 1995 г. в някакъв (неуточнен от Бояджиев издател или църква и ненамерен до сега) литературно-музикален християнски календар „Аз съм Възкресението и Животът” е отпечатана песента „Тиха нощ! Свята нощ!” по малко променен текст на Елена Мутева.

От немския оригинал превежда Асен Разцветников. Има на български и друга, различна песен от Тр. Донев. Стихотворението на Елена Мутева няма нищо общо с немския оригинал. Намерих пет руски текста - те също не се родеят с Елена Мутева. И затова го приемам по-скоро като оригинално нейно стихотворение. Общото между всичките е само вълшебната вечна музика и рефренът Тиха нощ! Свята нощ!.

Кой от нас, когато пеем “Тиха нощ! Свята нощ!”, ще си спомни за първата българска поетеса Елена Мутева, за младата дама от Одеса? Независимо от това тя е тук. В Родината. В песента.

- Освен поетеса, тя е била и талантлива преводачка…

- Елена Мутева има най-голяма заслуга именно като преводачка. Тя превежда “Турски приказки”, публикувани 4 години след смъртта й в списание „Български книжици”, и “Райна, българска царкиня” на Александър Велтман. Има сведения, че превежда повестта още от 18-годишна и я издава, когато е на 22-23 години. Дълбоко вярващата поетеса пристъпва към издаването неслучайно през Великия пост: „За Райна балгарска царица, Еленка се реши да печата през Великите пости…” - пише брат й Христо. По това време брат й Димитър е в Петербург и поема всички грижи по отпечатването. А когато повестта излиза в „Цариградски вестник” за първи път се появява име на жена: „Научаваме от особени писма из Одеса, че нашата писменост се умножи с две болгарски още книги. Едната под заглавие „Райна, болгарска царкиня”, преведена от девица Елена Мутева. Тая книга, ако и да не сме я прочели още, слушаме обаче, че по содержанието си, по езикът и по правописанието си, ще вземе перво место в болгарската литература.”

Тази предварителна оценка е „доста основателна” - пише проф. Андрейчин. Повестта се чете като молитва от пробудилия се български народ и претърпява седем издания! Последното е през 1944 г.

На базата на превода на Мутева Добри Войников написва драмата „Райна Княгиня”, играна  дълго с необикновено голям успех в много градове. И след Освобождението.

Художникът Николай Павлович рисува серия от картини из живота на Райна княгиня и разпространява нашироко отпечатаните в 1860 и 1874 г. общо шест литографии.

Трябва да се знае, че Елена Мутева превежда във време когато, според цветистите думи на Калисто Луков в писмо до Неофит Рилски от 1844 г., „У Одеса сега писуват балкански език, а у Цариград арнаутски, шопски и сръбски. Ще се оправят като въже в торба.” В тези времена да превеждаш  е… истински подвиг!.

На първото честване на поетесата в Калофер проф. Андрейчин изнесе доклад за езика на Елена Мутева и за гордост на калоферци, каза че Елена Мутева е първата жена-строител на новия литературен български език, че тя превежда на говорим български език, че въвежда последователно собствени правила, че нейната книга има голяма популярност и затова тя има най-голям принос като преводачка, принос в изграждането на новия литературен български език. И „макар и да е живяла тъй кратко, нейното име е останало записано в историята на нашата литература и на книжовния ни език.”

Елена Мутева е и първата българска жена - представителка в руските културни среди. Два месеца преди смъртта й се съобщава в списание „Москвитянин”: „не можем да не се зарадваме на това общуване между славянските литератури и да не благодарим на преводачката за нейния прекрасен избор, прекрасен и по литературно достойнство на оригинала и по неговия предмет.”

Привежда се и един параграф от превода на Райна, българска царкиня като „образец на българското наречие”, по който руските читатели да се запознаят с неговото звучене. Така българският език - езикът на Елена Мутева - заема достойно място и в това ранно представяне на българската книжнина пред руска публика.

Елена Мутева - първата сред българките векове тъкмили, пели и редили звучната българска песен. Първата, която не в тънко кенарено платно, не в пъстрите багри на губера втъкава своята песен. Първата, която оставя и багри, и ритми, и образи, извезани в ситната шевица на книгата.

- Нека поговорим за Вашата книга. Аз самата наскоро започнах да я чета и макар че ме очакват още страници, съм силно впечатлена от това, което научих дотук. Моля, разкажете малко повече за нея.

- Книгата успях да издам с помощта на Фонд „Научни изследвания” при Министерството на образованието, младежта и науката.

Парите бяха малко, наполовина, но по Божия милост издателският колектив, с малко пари и без пари, с любов направи много за Елена Мутева. Всички - и издателство „Артграф” с предпечат и печат, и художникът Христо Елезов, и художниците на рисунки - Младенка Ланджева и Младена Елезова и… Имаше много трудности на всеки етап, но се  чувстваше осезателно Божията помощ.

Освен словесния портрет на проф. Виктор Григорович и поетичния портрет на младия Найден Геров… на крилце на корицата е представата за поетесата на шестима художници и нейният почерк, открит в последната година в архив в  Белград.

Посвещавам книгата на моите внучки и на бъдещите изследователи на Елена Мутева. И това не е случайно. Посочвам архивите, в които може да се намерят преки  или косвени  сведения и вярвам, че младите изследователи  ще сложат своето камъче в белите полета на изградения портрет-мозайка на Елена Мутева.

Книга първа се състои от три основни части. Централната втора част е строго научна. Тя е оградена от публицистична рамка, която съдържа в първата част началото на издирването и първото честване на поетесата в Калофер през 1973 г., в третата част е пътуването по стъпките на Елена Мутева: Киев-Одеса-Болград.

Книга втора представя „Елена Мутева. Събрани творби” за първи път и в осъвременен правопис, подготвени за печат от Марина Михайлова.

Работих повече от две години и половина, както никога през живота си не съм работила. На такава късна възраст - това е чудо! Исках да успея да я издам в годината, в която се навършват 160 години от първата изява на българската жена в книжовността - излизането в 1852 г. на „Райна, българска царкиня”. И по милост Божия - книгата е пред нас.

Преди четиридесет години направихме тържество в Калофер по повод 120 години от първата изява на българската жена - на Елена Мутева - в книжовността, организирано от Комитета на българските жени и от местен комитет. Забележителен доклад изнесе проф. Андрейчин, имаше слово от поетесата Станка Пенчева от името на Комитета на българските жени и слово на Анна Каменова, която от 1925 година популяризира името и делото на Елена Мутева. Докладът ми - първи опит за портрет на  Елена Мутева - включваше всичко, което дотогава бях събрала за непознатата поетеса в родния град, както и в цялото й отечество.

Втората част на тържеството беше неповторимият, незабравимият рецитал на Славка Славова… И на крилете на словото Елена Мутева се завърна в паметта на калоферци.

А сега, на 1 октомври, по случай международния ден на преводачите, по случай  160 години от първата изява на българката в книжовността Съюзът на преводачите в България и Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” организираха в неочаквано препълненото фоайе на втория етаж, представянето от чл. кор. проф. дфн Милена Цанева на “Елена Мутева 1829-1854. Едно закъсняло завръщане”.

Да даде Бог, както в Калофер има улица „Елена Мутева” от 1973 г., сега да има и в Пловдив, и в София. Искам да вярвам, че предложението на годишното събрание на Съюза на преводачите, да се учреди награда за млад преводач на името на Елена Мутева, ще влезе в сила. Надявам се от моята книга да се прелее обич и по неведоми пътища Господни някой друг да я обикне като мен и да може да финансира наградата. Всяка година да се дава награда за млад преводач на името на Елена Мутева. Да се завърне първата в паметта на  народа…

- В какво се крие величието на дълбоко вярващата Елена Мутева?

- Господ Бог извайва богатата душевност на талантливата поетеса и я води по Пътя. Закърмена с хубостта на високите калоферски планини, с песента на буйните калоферски реки, девицата-дете от Розовата долина е присадена в нов модерен град. Малка още Бог я потопява в културното море на Одеса, за да се научи да плува в дълбоките води на знанието. Закалява я отрано чрез страдания и я въвежда в мъдростта на голямото училище - живота. Стъпка по стъпка, ден след ден Господ я подготвя за отредената й роля на първата сред българкитe.

Бог я закалява чрез страдания!? Елена Мутева много малка остава без родители. От петата до петнайсетата си година тя губи първо баща си и майка си, през 1841 г. сестра си Теофани и брат си Никола, отишъл да учи музика в Рим и починал там само на деветнайсет години; през 1843 г. - на 92 години умира баба й Николина Мутева, била и баба, и майка, и в същата година умира на 67 г. чичо й Евстати Мутев, който след смъртта на брат си поема грижата за семейството. През 1844 г., Елена Мутева погребва и сестра си Анна, която е тринайсет години по-голяма от нея. През 1846 г. умира в Одеса и дядо й Христо Кирооглу, на 94 години. Осем гроба за дванайсет години!

И при толкова много мъка, само два месеца след смъртта на сестра си Анна, Елена Мутева се среща с прочутия проф. Виктор Григорович и му прави поразително впечатление. Тръгнал на научна експедиция към Османската империя, към България, той отива при българите в Москва, отбива се и при българите в Одеса. В Москва го приемат много радушно, в Одеса - хладно. Разочарован, той пише в дневника си подробно за срещите си с търговци, професори от Ришельовския лицей, студенти, семинаристи, меценати… и сред всичко това множество с големи букви отбелязва: „20 юли 1844 г. СРЕЩА с първата българка. Тя ме възнагради за всички преживяни неудоволствия.” Младият професор е този, който прави единствения словесен портрет на Елена Мутева, достигнал до нас: „Миловидна, естествена, достатъчно разговорчива… има какво още да се желае… не са такива всички славянки… Това е девица Мутева, родена в Калофер. Привързана към родината си. Може би скромност, може би пренебрежение не й позволиха да изрази възвишената си любов към родината.” И завършва: „Тази среща трябва да бъде паметна.” След три дни проф. Григорович пише, че „още девица Елена Мутева” решително е реагирала „с отчуждение” на проекта за обединение на сръбския и българския език. Едно петнайсетгодишно момиче се осмелява да възрази на младия учен, да го убеди в невъзможността да се слеят в едно българският и сръбският език!

Именно оттук, от тази среща започва нейният път в литературните, в книжовните среди. От 15-та до 25-та й година сякаш Бог й дава малко отдих, дава й време, за да твори и да погледне живота с други очи. Десет години, всъщност осем години, няма смърт в семейството.

Възниква неминуемо въпросът - защо Елена Мутева е това, което е? От малка тя е под влиянието на високо образованите си братя, особено на д-р Димитър Мутев, и на тяхното общество, под влияние  и с пряко участие в срещите в дома на Мутеви на улица „Греческа”, превърнал се в първия литературен „салон” за младата българска интелигенция. Домът, в който се спори може ли да се пише поезия на български език и Одеса - богат културен живот, посещения на ярки творци, примерът на пребивавалите в града видни писатели и писателки. Всичко това… не  е достатъчно, за да се разкрие изключителната личност на поетесата. Тя все още остава загадка.

В нейния смъртен акт пише: „Изповядал и приобщил към светите тайнства - протойерей Михаил Павловски.” Порових се в литературата от  онова време и за моя голяма изненада се оказа, че той е голяма фигура в Одеса. И когато Виктор Григорович се среща с Елена Мутева, той се среща и с нейния изповедник, който е и професор в Ришельовския лицей, и е трето поколение духовник. Още дядо му има библиотека от хиляда тома  - забележете, говорим за 18 век! Михаил Павловски преподава на нейните трима братя Закон Божий в лицея и най-вероятно, при толкова смърт в семейството, става отрано духовен наставник и на малката им сестричка. В последните й мигове той е този, който отива да я изповяда и да я причасти. Преди отпътуването й в Отвъдното. Изповед. Свето Причастие. Живата вода за далечния път.

Не е случайно, че две седмици след Великден (25 април 1854), когато земя и небе пеят „Христос воскресе”, дълбоко вярващата Елена Мутева ни напуска и от временния живот преминава във вечния.

Във всички времена най-важното е да имаш истински духовен отец, още повече при страдания, когато душата е като разорана земя и чака спасителните семена на Божието Слово. А да имаш духовен отец като протойерей проф. Михаил Павловски - това е дар от Бога. Видях по справочници книги от и за него! Без своя духовен наставник тя не би могла да бъде това, което е! Не разполагам с документи, които да докажат твърдението, но нямам никакви колебания. При толкова много мъка, страдания и смърт би трябвало да има мрак, униние и ропот, а Елена Мутева пише ода за възхвала на Бога… Това може да направи само човек, който е предал живота си всецяло на Божията воля и е получил дълбок мир. И свише благодат. В такава ранна възраст само за десет години делото й, творчеството й се вгражда в основите на възраждащата се българска литература и на книжовния ни език.

И понеже навлязохме в темата за духовния отец…усърдно да се молим и просим от Бога да подари на България, в днешното трудно време, много духовни отци. Личности като духовния отец на Елена Мутева, като протойерей Михаил Павловски, които да просветят духовно нашите умни момчета и момичета и да ги водят по пътя към Бога. Не само да ги поведат към храма, да ги научат да се молят, да съпреживяват Литургията, но и да заживеят по Божиите заповеди. Очаква се, говори се за ново Възраждане. И откъде ще тръгне това ново Възраждане? От духовността! Ако ние не тръгнем оттук, за какво Възраждане можем да говорим?

Написах тази книга, за да се завърне в родината, да се завърне в паметта на народа ни една удивителна личност, която може да бъде пример за мнозина. Исках, трудих се тя да е адресирана не само до хората, които се занимават с възрожденска литература, но да е привлекателна и за тези, които се интересуват от Възраждането и от възрожденците, които очакват новото Възраждане. Елена Мутева да бъде, особено за нас вярващите, не само пример. Да можем някак да се докоснем до нея, да загребем от любовта й към Бога и към България. Калем да вземем от нея, да се ашладисаме някак и да се попроменим…

Сп. СВЕТ, брой 9/2012 г.