Борис Борисов

РАДОСТ

Цяла планина
от моркови
имат във мазето
Боркови.

Затова се радва Борко:
- Колко сняг
натрупа вече!
Още днес за всеки морков
ще направя
по човече.

БОЙ

Вън на двора
в битка смела
вкопчиха се
два петела.

Лъсна гребен,
светна шпора.
Кой е долу,
кой - отгоре?

Шум се вдигна
за стотина.
Вредом хвръкна
перушина.

Час ли, два ли
те се биха.
Най-подир се
умориха.

Прашни, мръсни,
цели в рани,
тръгнаха си
умълчани.

И си мислят,
поглед свели:
никой боя
не спечели.

Мисли оня,
мисли тоя:
за какво ли
беше боя?

НА СЕЛО

Две петлета кукуригат
и пролайва куче:
в село гостенин пристига -
бабиното внуче.

Още сънено наднича
слънце над баира.
Вятърът на пръсти тича
и наблизо спира.

Стара ябълка прелиства
страници зелени.
И пътека камениста
вика “Хайде с мене”.

А пък баба се тревожи -
без деца тъдява,
внучето дали ще може
да се забавлява.

ПРОЛЕТТА

Стъпи в сняг до колене
и с вихрушки го измете.
Тук висулки звънки сне,
там разчупи ледовете.

А Балканът с удивление
дълго гледа я и в знак
на дълбоко уважение
смъкна своя бял калпак.

МЪГЛА

Облаците сиви, дето
вчера плуваха в небето,
днес се спуснаха в градчето -
то се скри сред тях и ето:

по земята уж вървим,
а земята чезне в дим.
И след миг неуловим
чувстваме: летим, летим…

После Петльо кукуригна,
та мъглата се повдигна.
Два-три пъти попремигнахме -
на земята си пристигнахме.

ПРЕЖДА

Оня ден Надежда
купи жълта прежда.
Взе да я оглежда,
но така, изглежда,
се обърка в прежда,
че сега Надежда
само се навежда -
друго не поглежда,
ами все подрежда
тая пуста прежда.

БАБА

Мойта прабаба -
баба на мама,
мама на баба -
вече я няма.

Скоро във къщи
двете седяхме -
гледахме книжки,
песни си пяхме.

Днес от портрета
баба ме гледа -
пита защо съм
толкова бледа.

Слагам до нея
мъничко цвете -
нежно в листата
капчица свети.

ПОСЛЕДЕН СНЯГ

Беше първи, тоест хубав,
беше нежен, беше лек.
В него всичките се влюбихме
също като във човек.

Но последен, тоест грозен,
тежък и свадлив е днес.
Той омръзна сериозно,
вчера с него, днеска - без!

“Само зима, толкоз трае,
тя, човешката любов.” -
И снегът вали отчаян,
да заплаче е готов.

Сълзите му - чисти, хубави,
плисват леко.
                     Изведнъж
ние всичките се влюбваме
в първия априлски дъжд.