СМЕНЯВАНЕ НА КЕРЕМИДИ

Димитър Ценов

                         На Славчо Донков

В час на прозрения обичам покриви да гледам
с лица на правоъгълни квадратчета,
с ръцете на антените протегнати
да търсят тайнствени импулси в здрача.

Чета безмълвната им биография
как вечно с гълъбите нещо разговарят.
Харесвам откровеността им свята,
че могат без остатък да се доверяват.

Да бъдеш покрив не е никак лесно,
порои да те мият и вихрушки звездни,
да носиш нещо звездно и божествено,
да бъдеш стъпка към мъглява бездна.

Незабелязани и несъвременни
от нас са покривите недостигнати.
И мисля си, че те са съвършени
щом над съдбите ни стоят издигнати.

Как трудно се разделяме със керемидите,
когато ги сменяваме ненужни -
складираме парчетата - в душата думи свидни,
защото може пак да ни послужат.