ЛЮБОЗНАТЕЛНИЯТ

Николай Булев

Казаха, че ораторът бил изключително интересен, чаровен, увлекателен и че много щели да загубят, ако не го изслушат. Поразколебани, с малко неохота, седнаха все пак. Отговорникът на курса като заяви, че по пози проблем по-добър лектор не би могъл да осигури, даде думата на г-н Прасков.
Ораторът постепенно се разпалваше, докато се развихри, на няколко пъти напусна катедрата, сечеше въздуха ту с лявата, ту с дясната ръка, а потта не можеше да угаси стихията му. В кулминацията внезапно направи психологическа пауза и попита искат ли десет минути почивка. Никой не му отговори. Ръководителят на курса намери за целесъобразно да не събужда аудиторията, защото от опит знаеше, че половината посетители няма да се върнат и предложи да продължат без междучасие. Накрая отговорникът предложи да няма въпроси, тъй като лекторът се е раздал без остатък.
Христакиев скочи и каза:
- И все пак аз имам един въпрос.
- Не може, колега! - отговориха му.
Христакиев ги проследи. Всички отиваха в столовата, а той ги заизчаква на двора. По едно време съгледа лектора на спирката. Изтича:
- Извинете, господин Прасков, аз много държа да си задам въпроса. Надявам се да ми отговорите.
- С най-голямо удоволствие, но ето, че рейсът идва.
- Нищо, нищо, ще вземете следващия. Както виждате, аз почти останах без обяда си.
- Е, добре, задайте си въпроса, все пак не са малко любознателните като вас.
- Аз през цялото време ви наблюдавах и много ми харесаха сандалите ми. Откъде ги купихте?