“ФАКТИ, ФАКТИ, ПОВЕЧЕ ФАКТИ”…
Женя Дюстабанова за две стихотворения, посветени на Йордан Бадев
През последните две десетилетия в печата бяха изнесени доста сведения и факти за житейската драма и творчеството на известния някога, особено сред писателите и македонските бежанци, литературен критик и публицист Йордан Бадев. Издадена беше и книга с негови произведения. Въобще забраната и забравата, които незаслужено тегнеха над неговата личност постепенно започнаха сякаш да се преодоляват. Това е съвсем естествено, защото като автор и общественик той трябва да остане в аналите на литературната ни история, а оттам и в многоцветната палитра на съвременната национална култура. Както със своите художествени и етични прозрения, така и с обичайните за всекиго от нас увлечения и заблуди, за които и тук ще стане дума. С „греховете” си, за които някогашните му колеги от срещуположния политически спектър и техните по-сетнешни следовници са били негативно настроени против него. И дори посягат на живота му. Което уви, не е проява нито на цивилизованост, нито на духовност.
За жалост подобен синдром на политическа нетолерантност най-меко казано между хората на перото у нас продължава да се проявява и досега. А нерядко и да се поощрява в ущърб на взаимния интерес, културата на общуване, а ако щете и на „европеизма”…
Но нека сега да се върнем повече от седемдесет години назад и да прочетем въпросния текст от Женя Дюстабанова, с който тя скромно демонстрира своя характерен модел на несъгласие с учителя си Бадев, очевидно прекалил в недостоверността и с емоциите си. Дано писаното от Дюстабанова ни помогне и да се поучим на това как трябва да се общува с един опонент. Или поне да ни накара да се замислим преди да го охулим. Защото нейната реплика изразява преди всичко почит към паметта на покойния Христо Смирненски. Но наред с това и дължимото уважение към насрещната страна, а най-вече желание да се покаже истината…
Кой знае, времето в случая може би също е попритъпило болката, та затова Женя Дюстабанова реагира без нараняваща грубост и емоционалност. Впрочем нека нейният достоен отговор и коментарът, който си позволих, да бъдат приети само като дребно допълнение към фактите от литературната ни история. И като напомняне, че никой, още по-малко литературният изследовател, не може да оформи своите трайни представи за Йордан Бадев нито само от „лошото”, както беше преди време, нито само от „хубавото”. Още по-малко пък да го отминава, без да го е забелязал…
А въпросната реплика на Дюстабанова е озаглавена „На хроникьора”. Отпечатана е в рубриката „От сряда до сряда” на в. „Литературен глас” (бр. 313, 29 април 1936 година) и гласи:
„Не зная как да започна. Първо, защото такъв род разправии, които имат характер на махленски, не заслужават отговор и второ, Вие сте мой учител от гимназията, аз Ваша ученичка, което ме малко смущава. И затова може би би трябвало да поискам извинение. И тъй:извинявайте, г-н Бадев.
В един от последните броеве на в. „Зора” като се оплаквате по стар обичай от руските комунисти, от българските комунисти и пр., и пр. решили сте след четиринадесетгодишно таене на болката си, да се оплачете от злободневката на Ведбал пред читателите на в. „Зора”.
„Преди десетина години писах в „Слово” отзив за „Жертвени клади” на Разцветников. Поздравих го, че бе излязъл на простор и въздух вън от текетата и от Бакаловите семинари. Разсърдиха ми се комунистите. И покойният Ведбал, който беше без съмнение, остроумен, но не гениален поет, ми посвети цяло стихотворение под наслов „На топла баница” с ясен мотив: настанили са ме хората на „топла баница” в един буржоазен вестник и нали трябва да я оправдая, пиша така, а не така, както нему би се харесало. Само заради „топлата баница” и нищо друго. Ведбал, царство му небесно, послъга по комунистически маниер”…
Какви са комунистите в Русия, какви – в България, това не е интересно в случая. Не сме ние, които ще чертаем път на историята. Въпросът е за лъжата. Дали ще се лъже по „комунистически маниер” или ще се лъже от литературните страници на някой ежедневник е еднакво непростено. Лъжата си е лъжа. Недостойна за човека и толкова по-непростена е когато непросветени литературни историци и критици я поднасят на многобройната публика със свойствената им авторитетност, без да му мислят, че има хора, които безрезервно не приемат нещата и всеки момент могат да се справят с тях. Може би сте си помислили:Ведбал е мъртъв, сега ми е паднало да го ругая, защото няма да се защити, другите… кой помни, кой не какво е било преди четиринадесет години.
Не, г. Бадев, Ведбал не е излъгал тогава. Защото, когато един човек, чиято професия е редактор по културни въпроси не е просветен в елементарни литературни работи, не може от други подбуди за заема този пост, освен за „топлата баница”.
Когато сте писали горните редове, Вие не само, че не знаете, но не сте се и постарали да се справите със следното: Кога са излезли „Жертвени клади” на Разцветников, кога е умрял Смирненски (Ведбал), как се казва неговото стихотворение (злободневка), писана за Вас. Всичко това изглежда не Ви е интересувало. Въпросът е да се ругае някой и да се оплаквате от личните си болки.
За да не изпадате друг път в положение на неосведомен редактор по културни въпроси, чуйте следното: „Жертвени клади” на Разцветников излезе през 1924 година. Смерненски умря през 1923 година. Значи той, за съжаление, не Ви е отговорил на тази критика. Злободневката на Ведбал, която не се казва „На топла баница”, а „Изповедта на Йордан Бадев” е напечатана в сп. „Маскарад” по повод на една Ваша критика, писана за хумористичните списания, по-специално за „Маскарад”, на която критика Ведбал Ви отговори със следното злободневно стихотворение:
„В една Девическа гимназия
минавах за голям критик
и ето, в моята фантазия,
роди се, братя, план велик.
Реших: аз имам дарби страшни,
да скромнича ще бъде грех –
куп упражнения домашни
разкритикувал съм с успех.
Една ли жилава нелепица
светът преглътнал е до днес?
Хем леко ще си вадя хлебеца,
хем ще спечеля малко чест.
Мислих, реших и хоп, готово,
направих тук-таме метан
и в долния етаж на „Слово”
на топла пита съм призван.
Не знаех в радостта си граница,
не зная кой ме тури в ред,
благодарих за тая баница
с един критически рушвет.
Обаче всяка радост земна
накрая винаги горчи –
оттук, оттам ме всеки емна
и ми засвятка пред очи.
Студени душове ме плиснаха,
подгониха ме блед и плах
и стана ми за смях подлистника –
а пишех аз, че няма смях!
Ех, смогнах местенце да купя,
но питайте ме след това:
шега ли е гранит да чупя
със дървената си глава!”
Вярно е, писана е злободневка по случай „поздрава” Ви за „Жертвени клади”, обаче тя е писана не от Ведбал, а от Томич (Тома Измирлиев) и поместена в сп. „Звънар” (1924 г.) и която има следния наслов и съдържание:
ЙОРДАН БАДЕВ КРИТИКУВА
Знам да четам, знам да пишам,
оти да не сум критик?
Ако сгрешам, ке го бришам,
ке го лижам со язик!
Жи ми Ристос немам абер
що е овда ритъм, стил…
Ама яз сум Йордан Бадев –
не се плашям от резил!
Ете там е марифетот –
како гюптин да си бос,
ама пак да мисли светот
дека не си олко прост…
Како свират – вака скокам,
ова ми е занаят.
Пустиот му мазен кокал
не се грабват со инат.
Вчера майсторот ми даде
една песнопойка мен.
Четам: „Жертвените клади”
от Разцветников Асен.
- Наш е?! – Не! Разбраф! Готово!
Гръбнаф калемот и – хоп,
в долния етаж на „Слово”
го напсуах као шоп.
Ке те псувам, ке те викам –
нели не си ти со нас!
Ова пущина критика
вака я разбирам яз.
Знам да четам, знам да пишам
оти да не сум критик?
Гледам си алъш-веришот –
не съм улав тутманик?”
Както виждате, всички тези данни, които можехте да намерите в стъкмената биография от Тодор Боров към съчиненията на Смирненски и в списанията, в които са работили двамата братя, нямат нищо общо с това, което Вие сте писали.
Колкото за това дали Ведбал е гениален или не, по-добре не го казвайте Вие, защото отношението Ви към литературните въпроси е много несериозно, а колкото за остроумието му, остроумен беше наистина, но Вие не само защото Ведбал бе остроумен помните цели четиринадесет години неговото остроумие.
Най-после ми се иска да извикам като шута от Шекспировата комедия „Както ви се харесва”: „Факти, факти, факти”, повече факти, г. Бадев и по-голяма осведоменост”.
