Петър Краевски

ГРАДАЦИЯ НА АБСУРДА

По-големи абсурди не зная:
да спечеля джакпот от лотария;
политик да пътува в трамвая;
да си пада по мен Мис България;
съдия да отказва рушвети;
половината пенсия - в банката;
да ме канят на всички банкети;
да си спомня вкуса на луканката…

Продължава в екстрапулация
тази смешно-абсурдна градация:

По-големи абсурди не зная:
да съм аз президента на Щатите;
под балкона ми котки да лаят;
да ни вдигнат във евро заплатите;
политици - в затвор по пижама;
депутати - в народно събрание;
да четеш от умрял телеграма;
от колеги да чакаш признание.

УДАВНИКЪТ

Удавникът с тяло изпънато
сред бездната търси опора
и тъкмо поема към дъното,
съзира спасителен кораб.

Но що за житейска ирония -
доплувал до сетния заник
на своята лична агония,
да бъдеш спасен от „Титаник”!

Така си пътува удавникът
в безкрая на залеза морав.
Каква иронична хидравлика!
Потъва от кораб на кораб.

И пори през морските граници
сред бурни житейски обрати -
удавник в море от Титаници,
а всъщност - пътува си гратис.

Море е животът, приятелю.
Изплувай и горе главата!
Греби със ръце срещу вятъра,
че няма да свърши водата!